forum.lex.bg

Здравейте! Интересува ме може ли, лице претърпяло НЕСЪСТАВОМЕРНИ ВРЕДИ, да бъде пострадал по НПК, респективно в съдебна фаза да предяви граждански иск и да иска да стане частен обвинител.
Според едно от становищата - може, защото пострадал е лице което е претърпяло вреди не от престъплението, а от деянието.
Според другото становище - само при съставомерни вреди може лицето да е пострадал, респективно да стане частен обвинител и гр. ищец.
Например:
Аз управлявам автомобил собственост на мой приятел. Някой виновно ме блъска в резултат на което аз съм със средна тел. повреда, а пък автомобила на приятеля ми на стойност 40 000 евро е унищожен изцяло. В случая безспорно дееца ще отговаря наказателно само за причинена средна телесна повреда, тъй като това ще погълне причинените значителни щети.
Въпросът е, приятелят ми ще може ли да предяви гр. иск в наказателното производство за имуществените вреди по автомобила си, или да стане частен обвинител /да приемем че на досъдебното производство, има изготвена оценъчна експертиза, така че разглеждането на гр иск в съдебната фаза няма да стане причина за отлагане на делото/.
Някой натъквал ли се е на практика на ВКС по въпроса? Благодаря!

reg_reg1 написа: В случая безспорно дееца ще отговаря наказателно само за причинена средна телесна повреда, тъй като това ще погълне причинените значителни щети.
Въпросът е, приятелят ми ще може ли да предяви гр. иск в наказателното производство за имуществените вреди по автомобила си, или да стане частен обвинител /да приемем че на досъдебното производство, има изготвена оценъчна експертиза, така че разглеждането на гр иск в съдебната фаза няма да стане причина за отлагане на делото/.
Някой натъквал ли се е на практика на ВКС по въпроса? Благодаря!

Как така "ще ги погълне".Няма как да стане това.Явно имате предвид по-тежката наказуемост по 343 ал.1 б. "б".

Няма " някакво особено поглъщане",но все пак се поставя въпроса за съставомерността на имотната вреда.А именно-има ли се предвид и тя в тази б. "б".
Прегледах няколко решения(а това не би трябвало да ви е проблем,т.к. практиката е големи количества).Ако фигурира щетата в самия обвинителен акт-може да се конституира.Ако я няма-няма как да стане,т.к зависи от рамките на обвинението.
Което значи,че може все пак.Но не съм гледал пракитката като цяло,за да придобия по-пълна представа.Как следва да се тълкува б."б"? Сигурно в полза на съставомерноста,като се държи сметка за б.А".

Каткто казах,пракитката е богата.И няма да ечудно ако срещнете квалификация чл.343 ал.1 б. "а" и "б" или пък 343 ал.1 б. "б" във вр. с б "а" или пък макар и перцизно б."б" да са описани имотните вреди,доколкото може да се приеме,че б."б" имплицитно съдържа в себе си и имотната вреда.Има логика за това,т.к. и НПК изисква установяване на вредите от престъплението(чл.102 т.2 ).
Та аз го тълкувам писаното в б."б" в смисъл,че касае по-тежка отговорност,поради засягането на личносттта.Както е посочено, "независимо дали са настъпили последиците на б. "а". Тоест по-тежката отговорност не зависи от онези последици.Което обаче не значи,че като са настъпили не следва да се държи отговорност и за тях.Вероятно такава е практиката и сигурно по-прецизно би било деянието да се обозначи като такова по б."б" във вр с б. "а" на 343 ал.1.

А понакога пък "прекалената" прецизност води и до леко-анормални квалификации.Например имам едно по чл.343 б ал.2 във вр с ал.1. . Доста прокурори така го пишат.И на кого му трябва тази връзка с ал.1,като там е друго престъпление?