Питане по чл. 122, ал.2 от НПК
Публикувано на: 07 Юни 2012, 12:34
Здравейте колеги,
възникна един въпрос, на който нямам еднозначен отговор- разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответния съд ( 187)и се възлагат, при осъдителна присъда, на осъдения( 189).
Да, но ако свидетелят се ползва от възможността на чл. 122, ал.2 НПК и си наеме адвокат, за да се консултира с него ( което си е пак разноска, освен пътни и прочее), съд или разследващ е допуснал тази консултация, то се пита в задачата кой ще поеме ( репарира) тези разноски?
Има ли правно основание решаващия съд да не ги признае, респективно не ги заплати от бюджета си? И защо?
Предварително благодаря на включилите се.
п.п. наясно съм, че бюджета е като окъсан чувал, но съм наясно, че това право е гарантирано на свидетеля, респективно макар и да няма практика по този въпрос, въпросът стои отворен- защо му признаваме само пътни, при това доста уклончиво , но с лека ръка отказваме разходът по консултиране с адвокат.
възникна един въпрос, на който нямам еднозначен отговор- разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответния съд ( 187)и се възлагат, при осъдителна присъда, на осъдения( 189).
Да, но ако свидетелят се ползва от възможността на чл. 122, ал.2 НПК и си наеме адвокат, за да се консултира с него ( което си е пак разноска, освен пътни и прочее), съд или разследващ е допуснал тази консултация, то се пита в задачата кой ще поеме ( репарира) тези разноски?
Има ли правно основание решаващия съд да не ги признае, респективно не ги заплати от бюджета си? И защо?
Предварително благодаря на включилите се.
п.п. наясно съм, че бюджета е като окъсан чувал, но съм наясно, че това право е гарантирано на свидетеля, респективно макар и да няма практика по този въпрос, въпросът стои отворен- защо му признаваме само пътни, при това доста уклончиво , но с лека ръка отказваме разходът по консултиране с адвокат.