forum.lex.bg

И друг път съм мислил по въпроса за признаването на фактите от ОА.
Как да се признаят факти,които не зависят от дееца в процесния случай.Така са някой юридически въпроси от обстоятелствената част на ОА.Сигурно доста такива случаи възникват в практиката и се чудят колегите какво да правят.
В конкретния казус става дума за престъпление по чл.343 в ал.2 НК. В едногодишния срок от наказването с НП пак кара без книжка. Визираното НП обаче ми се струва че не е много влязло в сила. Нарушителят не е намерен и действително има данни че е в чужбина и така са налице условията за връчване почл.58 ал.2 ЗАНН. Това е и отбелязано в самото НП( с един печат на съответното РУП-"Връчено по чл.58 ал.2 ЗАНН",като е отбелязяна ръкописно и дата на "връчването" ,тоест на полагане на печата).Няма обаче никакъв подпис на никого. Началника на РУП-то обаче не е пропуснал една седмица след това да отбележи че е влязло в сила.Този пък обаче има печат и подпис.

Що ми се струва,че това второто отбелязване е без пр. основание,т.к не е спзена процедурата по чл.58 ал.2 ЗАНН?

Оттам - как да признаеш фактите в обст. част на ОА при условие,че един от тях е и този,в случая обаче юридически въпрос. Подобни случаи ми приличат на признание и на формата на вината.Признава си обстоятелствата от ОА вкл. и че го е причинил умишлено,макар и от доказателствата по делото да е ясно,че е налице самонадеяност.Има такива случаи.

Натъкнах се на интересен опит на колега да мине с особен ход,но след като е признал вече фактите неговия подзащитен.Малко късно се е сетил да ги оспорва и съдията го порязва.

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... fw&cad=rja

Някакави мнения по въпроса? Ако съм прав за неспазената процедура по чл.58 ал.2 ЗАНН,допустимо ли е изобщо съкратено СС,дори при декларирано признание,така щото такова се допуска с Опр.,когато са налице доказателства,подкрепящи признанието.И в случая изобщо можеш ли да признаваш чисто правни въпроси,които изобщо не зависят от теб(влязло в сила НП,съдебно решение примерно,наличие на определени правни процедури и т.н.).Според мен е условие за допустимост на Съкратено СС.

Намерих едно интересно решение на Адм. съд Варна.

Въззивния съд е сезиран на 28.02.2012г. с жалба от ЕТ „Юлияна Д.” срещу наказателно постановление № 03-0307382 / 26.08.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна. В придружителното писмо до съда, органа навежда твърдения за връчване на НП на 26.10.2011г. и моли за оставяне без разглеждане на жалбата поради просрочие. Върху представения оригинал на обжалваното наказателно постановление в горния десен край е налице ръкописно отбелязване със син химикал „в з. с. 25.10.11 по чл.58, ал.2 ЗАНН”. Под ръкописния текст липсва означение на лицето, което го е извършило, нито е налице положен подпис. Това отбелязване е възприето от районния съд като връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и отбелязване за влизане в сила на наказателното постановление.

Така описаното отбелязване не изпълнява изискванията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е извършено от наказващия орган – Иван Иванов, Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна. Липсва и дата на съответното отбелязване, от която да се счита НП за връчено. Преценката за наличието на предпоставките за прилагане на особения ред за връчване на НП се извършва единствено от наказващия орган, което следва да бъде удостоверено с полагане на подпис именно от това лице и дата на която е извършена преценката. Приложената обратна разписка удостоверява неоткриването на адреса на едноличния търговец, като върху нея е положено пощенско клеймо от 26.10.2011г. – датата на която пощенската пратка е върната на подателя. Отбелязаната дата за влизане в сила на наказателното постановление предхожда датата на връщане на пощенската пратка, което води до извод, че посоченото отбелязване е неправилно. Едва след връщане на пощенската пратка административнонаказващия орган следва да извърши преценка за наличието на обстоятелства за връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай тази преценка не е обективирана.

При мен е ясен момента на отбелязването на влизането в сила на НП.Има си и подпис и отбелязване "Началник"(само че това какво значение има ).Още повече няма законово изискване точно пък това да се отбелязва.Има такова само за самото посочване на обстоятелствата по чл.58 ал.2 ЗАНН.
Но пък няма в НП при мен подпис на "преценката". Да не говорим,че преценката всъщност липсва в/у самото НП,както буквално изисква закона. Само печат със съдържание "Връчено по чл.58 ал.2 ЗАНН".Последното обаче като че ли се приема от съдебната практика за достатъчно,доколкото имплементира в себе си изявлението на АНО,че лицето не е намерено на адреса,а новият му е неизвестен.

Прокурора обаче може да възрази в смисъл,че все пак има подпис,макар и седмица по-късно относно отбелязването на "Влизане в З.С. на дата..." и да се тълкува,че този подпис обхваща и преди това направеното отбелязване с печата "Връчено по чл.58 ал.2 ЗАНН".(Този печат в документа се намира на около 8-10 см. от отбелязването "Влязло в сила на дата..." и ми се струва,че не могат да се свържат в подобен смисъл)

Все пак смятам,че процедурата не е изпълнена,да видим съдията сега обаче как ще ги пресметне

Много кофти сичуейшън,особено ако пък деянието е в изпитателния срок на едногодишна примерно усл. присъда.
При споразумение може да хване една,макар и тежка пробация от 2-2,5г. с общ. полезен труд.Но поне няма да лежи година и половина.

Не знам при подобна тежка ситуация дали да не приемеш пробацията,пък после да искаш възобновяване под претекст,че е нарушен матер.закон?!? Ако пък така е,то в последна сметка ще отмени определението за одобряване на споразумението и следва да го оправдае по чл.425 ал.1 т.2 НПК(ако не греша нещо в процесуалната страна).

Относно чл.425 ал.1 т.2 НПК обаче май следва да бъде върнато на съда със съответните указания,а няма да има директно оправдаване,сега като се замислих.
Задължителните указания съответно-следва да се спазят от ПИС по каквато и процедура да се гледа делото отначало(касаещи материалния закон,респ. съставомерността).Не съм гледал практика по тоя текст,но преди време(а то бързо минава) май стажант бях, в ОС се гледаше възобновено от ВКС дело за ПТП със смъртен случай,като водача е в пияно състояние.Имаше отменено споразумение относно условна присъда,като задължителните указания бяха в смисъл да се наложи ефективна.Така и стана.А когато разговарях с прокурора в коридора,ми каза,че не била съгласна с тия предписания,т.к според нея този човек "не бил престъпник".
Е,да,ама не.

Доста интересно развитие.Делото се върна на прокурора.Моят подзащитен всъщност е реабилитиран към днешна дата и са налице условията на 78а.Съдията преквалифицира производството( ),което не знам как стана,тъй като процеса не ми е и без друго силна страна,като такова по Гл.28 НПК.Смятам че е недопустимо,тъй като такова може да има при внесено предложение за освобождаване,а ние имаме ОА,доколкото го смятаха за осъждан.
Съдията ,установи нови фактически положения и го върна.А те са си чисто юридически.В смисъл че сподели нашата теза,която изложих в един отговор в срока по НПК(не че ако не беше в срок кой знае какво различно,важното е да има време човек да помисли,да погледне практика,а не да ме гледа накриво.. и да го перне в крайна сметка).
Но няма да се учудя ако пак го внесат,тоя път по Гл. ХХVІІІ. Доста интересно се получи,де.

Имаме развитие.След дълги размисли и помисли..отново е внесен обвинителен акт.

Само ще ми отварят работа.

Тъкмо!-имаме нова съдийка(ползувам женски род за уточнение).Симпатяга е като цяло,така че,от лично моя гледна точка,пак съм на далавера.Тя и старата не беше лоша,ама такъв ми бил късмета-по 3 на дело,дет се вика. Така,де,и клиента не сме го забравили.Осигурил съм му и на него единична килия

Тука май няма да мине номера пред новата съдийка като гледам какво е разпореждането.По-скоро ще го приеме като прокурора.Интересното е,че имаме внесен ОА,а Р. на докладчика е по Глава 28-насрочването е като за внесено постановление за оснобождаване от НО ,а такова няма,но както и да е.

Моя не е знаел за влязлото в сила НП,дори и да се смята връчено по реда на чл.58 ал.2 ЗАНН. Това незнание не е ли всъщност "незнание на фактическо обстоятелство от състава на престъплението"? Щото мене на такова ми прилича,поне ми заприлича вчера,докато две бременни прокурорки ме бяха принудили да ги обръщам на плажа да не ги изгори слънцето.-Нямах избор-щели да ми повдигнат обвинение!
Викам "За какво бе?"
-"Ами няма кандидати за припознаване"-вика ми оная с по-голямото дупе...
Е,викам,аз за какво съм ви виновен?
-"Ами за извършителствуване ще те обвиняваме" цъ цъ-цъ-цъцъ-цъ-цъ

Ама кви бицепси направих,не е истина...

П.П. Еее,извинителна ли е грешката?

И какво е по-различно от незнанието на влязло в сила СР по смисъла на чл.183 НК. Пък и по чл.283а - по другата тема относно "осъждането" със ЗИ ? Дори и тук в едното решение,изследвайки субективната страна,се сочи ясно,че деецът следва да е знаел,че е осъден да плати нещо.

А процесуалтното обстоятелство,че СР,респ. ЗИ или пък друг акт, му бил "връчен редовно",надлежно,като е спазена процедурата и като следствие от това е влязло в ЗС..прави ли деянието престъпление,щом все пак ТОЙ НЕ ЕЗНАЕЛ ЛИЧНО ЗА ТОВА ЧЕ Е ОСЪДЕН???
Значи не знае,че е осъден,ама осъзнавал обществената опасност по чл.11ал.2 НК Е как става тая работа,не ми е ясно. Имало "връчено" НП.Има връчено по ЗАНН.Друг е въпроса ако някакси е разбрал за връчването по чл.58 ал.2 ЗАНН.Тогава вече си става и претъпление смятам

П.П. А това че се слючват маса споразумения въпреки обективното незнание ,си е съвсем отделен въпрос.Най-малко пък такава практика може да игнорира законова разпоредба(чл.14 НК).

Даже при скл. на споразумение,за да се приеме за законно,следва да се направи извод,че признавайки вината си,всъщност деецът признава и това,ЧЕ ФАКТИЧЕСКИ Е ЗНАЕЛ за влязло в сила НП по реда на чл.58 ал.2 ЗАНН.
А пък факта,че това изобщо не е така,най-малко интересува съдията,одобрил споразумението,още по-малко пък прокурора,а пък още по-малко секретаря на състава...

http://legalacts.justice.bg/ShowMotive. ... Id=2607153
Интересни мотиви,с които ни отсвириха.Не че някого уплашиха,пък и съм на далавера от цялата работа,ако гледам от моята камбанария,тъй като съм служебен защитник на господин Мангов.
Фатката е обаче не друга,ами да изкараш незаконно възнаграждение и от служебно дело(ще ме прощават малко етичните норми на адовкатите,хи-хи).Смятам да съм си заслужил джобните.

Все пак обаче внимателното вникване в мотивите,дава да се разбере,че съдията признава обстоятелството,че подс. не е знаел за наказването си. Нямало обаче това значение,тъй като знаел за висящо адм. наказателно производство. И какво като е знаел за него?

То и онзи съпруг е знаел за делото за издръжка на децата,пък не е бил наясно,че е осъден,тъй като адвоката го излъгал че ще обжалва!?!

П.П. Но пък като се позамислих после,резултатът трябваше да си е направо очакван.Само като си помисля колко ли споразумения е одобрила горката,все за такива деяния,сторени в 1-год. срок от влизането в сила на НП,върчено по реда на чл.58 ал.2 ЗАНН?
Аз лично имах такова дело преди време при нея и изобщо не ми и мина през ума за това(добре че практически нямаше последици от това споразумение,щото щеше да ми тежи на съвестта,с тия мои неразбрани теории...)Но щом Х се признава за "виновен", признава и факта,че е знаел.Друг въпрос е,че никой по делото не се интересува от това.Ми то и аз да съм наместо съдията-сигурно същото бих сторил,пък който му се рови-да си се рови...

И все пак е невинен.Обаче като нищо може и да си остане виновен