чл. 153 НК
Публикувано на: 11 Май 2012, 09:53
Здравейте, колеги. Въпросът ми е свързан с чл. 153 от НК
Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години
Интересно ми е да открия съдебно практика, ако въобще има такава, защото наскоро слушах за случай, който може да се квалифицира по този член и успя да събуди любопитството ми.
Как ще се докаже подобен вид поведение /съвкупяването, принудата/. Ще се кредитира ли доверие само на свидетелите? Според мен работодателят винаги може да лавира и да се позове на субективни възприятия на отсрещната страна. Все пак нямаме изнасилване или белези, винаги може да се твърди че сношението си е напълно доброволно. За мен в конкретния случай всичко е в полза на работодателя.
Например: имам подчинена секретарка и когато сме насаме и казвам че ако не спи с мен, ще и възлагам 10 пъти повече задачи или пък ще я уволня. Тя отказва и аз и възлагам тройно повече задачи, под предтекст че съм овластен свободно да избирам персонала във фирмата си и персонално да решавам на кого какви задачи да поставя.
Пример 2: Ще назнача дадена служителка ако преспи с мен? Тя склонява, преспива и съответно я назначавам. Как ще докаже че това се е случило?
Това са само малка част от примерите. Ще се радвам да ги обсъдим, но като цяло за мен този член е почти недоказуем. В тази връзка искам да прочета поне 1-2 решения.
Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години
Интересно ми е да открия съдебно практика, ако въобще има такава, защото наскоро слушах за случай, който може да се квалифицира по този член и успя да събуди любопитството ми.
Как ще се докаже подобен вид поведение /съвкупяването, принудата/. Ще се кредитира ли доверие само на свидетелите? Според мен работодателят винаги може да лавира и да се позове на субективни възприятия на отсрещната страна. Все пак нямаме изнасилване или белези, винаги може да се твърди че сношението си е напълно доброволно. За мен в конкретния случай всичко е в полза на работодателя.
Например: имам подчинена секретарка и когато сме насаме и казвам че ако не спи с мен, ще и възлагам 10 пъти повече задачи или пък ще я уволня. Тя отказва и аз и възлагам тройно повече задачи, под предтекст че съм овластен свободно да избирам персонала във фирмата си и персонално да решавам на кого какви задачи да поставя.
Пример 2: Ще назнача дадена служителка ако преспи с мен? Тя склонява, преспива и съответно я назначавам. Как ще докаже че това се е случило?
Това са само малка част от примерите. Ще се радвам да ги обсъдим, но като цяло за мен този член е почти недоказуем. В тази връзка искам да прочета поне 1-2 решения.