недопустим или неоснователен?

[reg_reg1]

Привет. От привличането на едно лице в качеството му на обвиняем за извършено престъпление от общ характер, към днешна дата са изминали повече от 5 години.
Едва днес по внесения обвинителен акт, се проведе първото по делото заседание пред първоинстанционния съд.
Пострадалият предяви срещу подсъдимия граждански иск за обезщетяване на причинените му вреди.
Аз възразих, като направих възражение за изтекла погасителна давност от 5 г., в който срок пострадалият не е предявил граждански иск. Посочих, че тъй като давността вече е изтекла, искът се явява недопустим и не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Съдията обаче каза, че въпросът за давността е въпрос по същество на иска, по който въпрос следва да се произнесе с крайния си съдебен акт и че давността не касае допустимостта на иска. За това конституира пострадалия в качеството му на граждански ищец и прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск в наказателното производство.

Та сега възникна въпроса - допустимо ли е да се приема за съвместно разглеждане в наказателното производство, граждански иск който е погасен по давност
И нещо друго - ако се окаже, че е било недопустимо да се приеме за съвместно разглеждане такъв иск, това ще бъде ли съществено процесуално нарушение водещо до отмяната на присъдата изцяло - и в наказателната и в гражданската й част, тъй като подсъдимият е следвало да се защитава и срещу лице което не е следвало да се конституира - гражданския ищец.

[Гост.]

Привет. От привличането на едно лице в качеството му на обвиняем за извършено престъпление от общ характер, към днешна дата са изминали повече от 5 години.
Едва днес по внесения обвинителен акт, се проведе първото по делото заседание пред първоинстанционния съд.
Пострадалият предяви срещу подсъдимия граждански иск за обезщетяване на причинените му вреди.
Аз възразих, като направих възражение за изтекла погасителна давност от 5 г., в който срок пострадалият не е предявил граждански иск. Посочих, че тъй като давността вече е изтекла, искът се явява недопустим и не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Съдията обаче каза, че въпросът за давността е въпрос по същество на иска, по който въпрос следва да се произнесе с крайния си съдебен акт и че давността не касае допустимостта на иска. За това конституира пострадалия в качеството му на граждански ищец и прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск в наказателното производство.
Абсолютно точен отговор на магистрата

Та сега възникна въпроса - допустимо ли е да се приема за съвместно разглеждане в наказателното производство, граждански иск който е погасен по давност Е, нали казахме, че по този въпрос ще се произнесе по същество. Недопустим би бил само при наличието на ал.2 от 84 НПК.
И нещо друго - ако се окаже, че е било недопустимо да се приеме за съвместно разглеждане такъв иск, това ще бъде ли съществено процесуално нарушение водещо до отмяната на присъдата изцяло - и в наказателната и в гражданската й част, тъй като подсъдимият е следвало да се защитава и срещу лице което не е следвало да се конституира - гражданския ищец.

Не

[1968]

Да добавя, че иска не е погасен по давност.

[reg_reg1]

Благодаря ви.
1968, защо считате че искът не е погасен по давност? Както казах, от привличането на обвиняемия, до предявяването на гражданския иск са изминали повече от 5 години.

чл. 110 ЗЗД : "С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок."

чл. 114. "Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца."

След като са повдигнали обвинение за процесното престъпление, не значи ли че към този момент "дееца е бил открит" по смисъла на чл. 114 ЗЗД. А след като са минали повече от 5 години от привличането на обвиняемия до предявяването на гр. иск, то не е ли изтекла погасителната давност по чл. 110 ЗЗД

[lexy21]

Бюлетин на ВКС, бр. 5/2005 г., стр. 34
чл. 115, ал. 1, б. "ж" ГПК,
чл. 84 НПК
------------------------
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 87 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии да постанови тълкувателно решение по някои спорни въпроси на погасителната давност:
1. Предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира и прекъсва ли теченето на погасителната давност относно цялото вземане?
2. Висящият наказателен процес, в който не е бил предявен иск за обезщетение на вреди от престъплението, предмет на обвинението, спира ли теченето на погасителната давност за вземането на такова обезщетение:
а) ако процесът е приключил с прекратяване в досъдебната фаза, респективно след връщане на делото от съда за доразследване на органите на предварителното производство?
б) ако процесът е приключил с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд?
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
1. По първия от повдигнатите въпроси след проведеното гласуване не се постигна необходимото мнозинство по чл. 87 ЗСВ за вземане на решение, поради което предложението следва да се отклони.
2. В съдебната практика има случаи, при които пострадалият от престъпление, за което е образувано наказателно производство, изчаква то да достигне до определена фаза на развитие и установеност на деянието и дееца и тогава да предяви граждански иск за обезщетение на вредите. Когато предварителното производство е продължило по-дълъг период от време, е възможно гражданският иск да се предяви след изтичане на петгодишния срок от увреждането, при което би могло да се възрази, че вземането е погасено по давност. За такива случаи в съдебната практика съществуват две противоречиви становища, което налага настоящото тълкувателно решение.
Според първото становище вземането на пострадалия за обезщетение на вредите възниква от момента на увреждането и откриването на дееца, но докато трае наказателното, включително и досъдебното производство, давност за това вземане не тече. Това становище се обосновава с връзката между гражданския и наказателния процес, когато деликтът е и престъпление, тъй като поначало установяването на престъплението се извършва по реда на НПК. Затова се приема, че произнасянето по въпроса за обезщетението трябва да изчака приключването на наказателното производство, като през този период давност не тече. Поради единството на наказателния процес, включващ съдебно и досъдебно производство, се приема, че спирането настъпва от момента на образуване на предварителното производство.
Според второто становище, независимо от това как се е развило наказателното производство, гражданският иск трябва да се предяви в петгодишния давностен срок, а образуването на досъдебно или съдебно производство по НПК не спира теченето на този срок.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище.
Въпросите за това кога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане, кога се погасява по давност, какви са основанията за спиране или прекъсване на давностния срок са подробно изяснени в досегашната практика на Върховния съд. Не е имало съмнение с оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, че вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.
За разкриване на престъплението може да се образува наказателно производство. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД висящият съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителна давност. Наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Съгласно чл. 1 от действащия Наказателно-процесуален кодекс - ДВ, бр. 89/ 1975 г., отм. бр. 86/2005 г. и чл. 1 от новия НПК - ДВ, бр. 86/2005 г., в сила от 29.04.2006 г., целта на наказателното производство е да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Най-общо страни в наказателния процес са разследващите органи, прокурорът, съдът и лицето, извършило престъплението. Пострадалият не е страна в наказателното производство. Той придобива това качество, ако предяви граждански иск или встъпи като частен обвинител. Следователно наказателният процес не е съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение. Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец - и разпоредбите на НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за спирането на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние.
Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че пострадалият не е лишен от защита, въпреки че новият НПК не позволява предявяване на граждански иск в досъдебното производство, тъй като остава възможността за предявяване на иска по общия ред. Облекчените условия, при които се разглежда гражданския иск в наказателния процес поради спестяване на държавни такси и използване на събрания доказателствен материал, са съображения от практическо естество и заради тях не може да се разширява понятието за съдебен процес относно вземането, което се има предвид от нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ГПК.
Ако давностният срок изтича, докато наказателното производство все още се намира в досъдебната фаза, тъй като новият НПК не допуска предявяване на граждански иск на този етап от процеса - чл. 84 НПК, пострадалият трябва да предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата молба ще спре да тече погасителна давност за вземането. До приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. "д" ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 222 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
Ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното производство, ще е налице съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство, а не висящото наказателно дело, е основание за спиране на погасителната давност.
Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта за доказване е на пострадалия. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК.
По изложените съображения Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд
РЕШИ:
1. Отклонява т. 1 от предложението на Председателя на Върховния касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира и прекъсва ли теченето на погасителната давност за цялото вземане.
2. Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.

А иначе - за неоснователен/недопустим, практиката на наказателните съдилища е различна. Давам пример, обратен на застъпеното тук становище, с едно

2011 Върховен касационен съд

Въпросът за допустимостта на гражданския иск в наказателния процес е решен с ТР № 5/2006 на ОСГК и ОСТК на ВКС. Когато е известно лицето, причинило увреждането, давностният срок за предявяване на иска за вреди от непозволено увреждане започва да тече от момента на увреждането. Пострадалите по настоящето дело са очевидци на деянието, тоест, за тях лицето, причинило деликта, е било известно още от датата на деянието: 10.08.2000 г. При това положение, срокът за предявяване на исковете за вреди е изтекъл на 10.08.2005 г. Не може да бъде споделено становището на повереника, че срокът следва да тече от момента на повдигане на обвинението. Такова разбиране влиза в противоречие с ТР № 5/2006 ОСГК и ОСТК на ВКС, според което висящият наказателен процес не е основание за спиране на погасителната давност. По настоящето дело, гражданските искове са приети от съда през 2009 г, въпреки възраженията на защитата за изтекла давност. След като ги е приел, съдът ги е отхвърлил по съображения, че е изтекла погасителната давност. Съдът е процедирал незаконосъобразно, като недопустимо е смесил понятията „допустимост” и „основателност”. Когато съдът прецени, че искът е предявен извън петгодишния давностен срок, при наличие на възражение за изтекла давност, искът е недопустим и не следва да бъде приеман. Ако искът е допустим, той може да бъде отхвърлен като неоснователен, но е правен абсурд искът да бъде отхвърлен като недопустим. По настоящето дело, въззивната инстанция е имала правомощие да поправи нарушението, като отмени присъдата в гражданската част и прекрати производството в посочената част, но не го е сторила. Това нарушение обаче може да бъде отстранено от ВКС, на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, чрез отмяна на решението в гражданската част и прекратяване на производството по заведените граждански искове. В този случай, последиците от отстраняване на нарушението пораждат ефект и спрямо гражданските ищци, които не са подали жалби, което е възможно в случаите, при които се отстранява нарушение на закона, за което ВКС има конституционно задължение да следи служебно.


Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми юни през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1600 по описа за 2011 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ф. Й. И., чрез защитник, и по жалба на гражданския ищец И. Л. И., чрез повереник, срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 38 от 29.03.2011 г, по ВНОХД № 18/11, с което е потвърдена присъда на Пазарджишкия окръжен съд № 71 от 7.12.10, по НОХД № 478/10.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.08.2000 г в [населено място], е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице: И. Л. И. и Б. Г. Л., по начин, опасен за живота на мнозина: А. Л. и Б. Л., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, изр. 3 и т. 6, изр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58, б. „а” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, като е оправдан по обвинението да е направил опит да умъртви Н. Я. И., да е застрашил живота на З. Иванова Л. и да е извършил деянието със средство, опасно за живота на мнозина. С присъдата са отхвърлени предявените срещу подсъдимия граждански искове обезщетения за неимуществени вреди, предявени, както следва: от И. Л. И., в размер на 65 000 лв, заедно със законните последици, от наследниците на починалата Н. Я. И.: И. Л. И., Г. И. Л., А. И. Л. и З. Иванова Б., в размер на 15 000 лв, заедно със законните последици, от Б. Г. Л., в размер на 15 000 лв, заедно със законните последици.

С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че решението противоречи на чл. 339 НПК, че е опорочен доказателственият анализ, че доказателствените изводи са неправилни, че осъждането не почива на надеждна доказателствена основа, че не са събрани поискани от защитата гласни доказателства, че не са уважени възраженията срещу приемането на веществените доказателства. Сочи се, че материалният закон е приложен неправилно, че деянието не е извършено със „средство, опасно за живота на мнозина”, че деянието е съставомерно по чл. 118 НК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане.

С жалбата на гражданския ищец се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо произнасянето по гражданската отговорност. Изтъква се, че неправилно е прието началото на давностния срок като момента на извършване на деянието. Според жалбоподателя, срокът следва да тече от момента на повдигане на обвинението, който е през 2007 г. С жалбата се иска да бъде отменено решението в гражданската част и да бъде уважен предявеният от жалбоподателя граждански иск.

В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на гражданския ищец моли жалбата на нейния доверител да бъде уважена, а жалбата на подсъдимия да бъде отхвърлена.

Жалбоподателят граждански ищец, както и останалите граждански ищци не участват лично в касационното производство.

Защитата пледира за уважаване на подадената от подсъдимия жалба и за отхвърляне на другата жалба.

Подсъдимият не участва лично в производството.
Представителят на ВКП счита подадените жалби за неоснователни.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

ВКС намери, че не са налице основанията, релевирани с жалбата на подсъдимия.

Пловдивският апелативен съд е уважил доказателствените искания на защитата и е провел въззивно съдебно следствие. По искане на защитата веществените доказателства са предявени отново на страните и правилно е констатирано, че няма процесуална възможност да се възразява срещу тяхното приемане, тъй като те вече са приети от първата инстанция. Посочените от защитата свидетели са търсени на известните им адреси, но не са намерени и затова са заличени. Следователно, неоснователно се твърди, че въззивният съд е накърнил правото на подсъдимия да ангажира нови доказателства. На следващо място, доказателствените изводи на ПАС са изведени при спазване на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, вътрешното убеждение по релевантните факти не е опорочено. Съвкупно са анализирани гласните, писмени и веществени доказателства, формиращи надеждна доказателствена основа. Убедително е аргументирано на кои гласни доказателства не е дадена вяра и защо. Въззивният акт е изготвен в съответствие с чл. 339 НПК.

По изложените съображения, ВКС намери, че не е допуснато основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което липсва възможност да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС.

При установените релевантни факти материалния закон е приложен правилно. Защитата възразява срещу квалифициращото обстоятелство „средство, опасно за живота на мнозина”, без да вземе предвид, че по това обвинение подсъдимият е оправдан / осъден е за опит за квалифицирано убийство по „начин, опасен за живота на мнозина” /. Не е налице основание за преквалификация на деянието по чл. 118 НК. Конфликтът между семейството на пострадалите и семейството на подсъдимия е възникнал на инкриминираната дата, през деня. По този повод към подсъдимия е отправено надлежно предупреждение от органите на МВР да не предприема действия за саморазправа със семейството на пострадалите. Въпреки това, късно вечерта / около 22, 30 часа / подсъдимият извършил инкриминираните действия. Следователно, липсват съставомерните признаци на чл. 118 НК, а оттам, и искането за приложение на посочената правна квалификация не може да бъде уважено.

Липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е приел, че отговорността на подсъдимия следва да се реализира при хипотезата на чл. 58, б. „а” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Продължителният срок на воденото наказателно производство е отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна, степента на обществена опасност на деянието е висока, което има своята относителна тежест при комплексната преценка на релевантните за наказателната отговорност обстоятелства. Наказанието шест години „лишаване от свобода” е съответно на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК, тоест, се явява справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Липсват предпоставки за смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

Неоснователна е и жалбата на гражданския ищец.

Въпросът за допустимостта на гражданския иск в наказателния процес е решен с ТР № 5/2006 на ОСГК и ОСТК на ВКС. Когато е известно лицето, причинило увреждането, давностният срок за предявяване на иска за вреди от непозволено увреждане започва да тече от момента на увреждането. Пострадалите по настоящето дело са очевидци на деянието, тоест, за тях лицето, причинило деликта, е било известно още от датата на деянието: 10.08.2000 г. При това положение, срокът за предявяване на исковете за вреди е изтекъл на 10.08.2005 г. Не може да бъде споделено становището на повереника, че срокът следва да тече от момента на повдигане на обвинението. Такова разбиране влиза в противоречие с ТР № 5/2006 ОСГК и ОСТК на ВКС, според което висящият наказателен процес не е основание за спиране на погасителната давност. По настоящето дело, гражданските искове са приети от съда през 2009 г, въпреки възраженията на защитата за изтекла давност. След като ги е приел, съдът ги е отхвърлил по съображения, че е изтекла погасителната давност. Съдът е процедирал незаконосъобразно, като недопустимо е смесил понятията „допустимост” и „основателност”. Когато съдът прецени, че искът е предявен извън петгодишния давностен срок, при наличие на възражение за изтекла давност, искът е недопустим и не следва да бъде приеман. Ако искът е допустим, той може да бъде отхвърлен като неоснователен, но е правен абсурд искът да бъде отхвърлен като недопустим. По настоящето дело, въззивната инстанция е имала правомощие да поправи нарушението, като отмени присъдата в гражданската част и прекрати производството в посочената част, но не го е сторила. Това нарушение обаче може да бъде отстранено от ВКС, на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, чрез отмяна на решението в гражданската част и прекратяване на производството по заведените граждански искове. В този случай, последиците от отстраняване на нарушението пораждат ефект и спрямо гражданските ищци, които не са подали жалби, което е възможно в случаите, при които се отстранява нарушение на закона, за което ВКС има конституционно задължение да следи служебно.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение на Пловдивски апелативен съд № 38 от 29.03.2011 г, по ВНОХД № 18/11, като го ОТМЕНЯ в гражданската част и ПРЕКРАТЯВА производството по заведените граждански искове.



ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.