forum.lex.bg

Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който предостави взривни вещества, оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до пет хиляди лева.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянията по ал. 1 и 2 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Моля за помощ - на пръв поглед от начина по който е изписан чл. 338, ал. 3 от НК е ясно, че спрямо по-тежките последици е налице непредпазливост. Въпреки това задължителна предпоставка е да е осъществено някое от деянията по ал. 1 или ал. 2, а те не са непредпазливи. Това ме обърква, дори започвам да си мисля че чл. 338, ал.3, вр. ал. 1 от НК е деяние при смесена вина?

iva_sh написа:Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.
(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който предостави взривни вещества, оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до пет хиляди лева.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянията по ал. 1 и 2 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Моля за помощ - на пръв поглед от начина по който е изписан чл. 338, ал. 3 от НК е ясно, че спрямо по-тежките последици е налице непредпазливост. Въпреки това задължителна предпоставка е да е осъществено някое от деянията по ал. 1 или ал. 2, а те не са непредпазливи. Това ме обърква, дори започвам да си мисля че чл. 338, ал.3, вр. ал. 1 от НК е деяние при смесена вина?

Моето мнение, колега, е, че вината не е смесена. Напротив, ал.3 си предвижда извършване на деянието по непредпазливост, написано е изрично, като деецът не е искал и допускал това, а по ал.1 и 2 деянията са умишлени. Имаше подобна тема преди известно време тук в лекса.

По - точно казано, изпълнителното деяние по ал.1 и 2 винаги си е пряко умишлено, а непредпазливостта е налице само по ал.3 от чл. 338 по отношение на причиняването на телесна повреда и смърт на дадено лице. Тоест, по отношение на резултата от боравенето с взривни вещества, без да се спазват изискванията за това.

благодаря

Всичко добро, приятна вечер!

Докато се ровех в гугъла попаднах на темата.

Престъпление по ал. 3 е квалифицирано по резултата си(чл.11 ал.5 НК).Само за последиците е касателна непредпазливостта наистина.Иначе се смята извършил умишлено престъпление и за такова ще е осъждан с всички последици за осъждането от това. Понеже ал.3 включва в себе си и ал.1. А в теоретичен план може да се каже,че е при две форми на вина. / т.нар. "смесена вина" ;всъщност "смес" нямаме,ама карай /

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. Т. Д. срещу присъда № 88 от 10.06.2008 год. по внохд № 1972/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 25 от 16.02.2007 год. по нохд № 1581/2006 год. на Пловдивския районен съд. В жалбата и допълнението към нея са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК и като се твърди, че извършеното от подсъдимия деяние е случайно, се иска отмяна на въззивната присъда, оправдаване на Д. и отхвърляне на предявените срещу му граждански искове; изменяване на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление; намаляване срока на лишаване на подсъдимия от свобода.

В съдебно заседание становище по жалбата /в насока оставянето й без уважение/ изразяват представителят на ВКПР, повереникът на частните обвинители и граждански ищци Е., М. и Д. Т., и последните две.

ВКС установи: С отменената първоинстанционна присъда подсъдимият Д. Т. Д. е признат за невиновен в това, на 26. V.2000 год. в дома си в гр. П. да е държал законно притежавани от него огнестрелно оръжие /пистолет/ с боеприпаси без да вземе за това необходимите мерки за сигурност, вкл. предвидените в специалните ППЗКВВООБ (чл. 48, ал. 1), Наредба 15 от 25.02.1997 год. (чл. 34) и НУППССВВОБКРДТ (чл. 68, ал. 1), довело до причиняването смъртта на 42-годишния Т. Д. Т., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 338, ал. 2 (сегашна 3) НК и са отхвърлени предявените от Е., М. и Д. Т. - съпруга и низходящи на пострадалия - граждански искове за неимуществени вреди /съответно за 30000 и за по 15000 лв./, исковете от М. и Д. Т. - родители на пострадалия - за неимуществени вреди /за по 20000 лв./ и искът за обезщетяване с 1620 лв. за причинени имуществени вреди.

С обжалваната въззивна присъда Д. е признат за виновен в невземането на обичайните и предвидените в чл. 48, ал. 1 ППЗКВВООБ мерки за сигурност при държане на огнестрелно оръжие и съобразно обвинението е осъден на 1 година лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години с оправдаване на вменените му нарушения по съответните текстове на посочените по-горе наредби.

Исковете за неимуществени вреди, предявени от Е., М. и Д. Т. са уважени съответно за 1000 и за по 3000 лв., а този за имуществени вреди, доколкото е претендиран и от изброените три пострадали - отхвърлен.

Жалбата е неоснователна и макар в нея да се твърди, че въззивната присъда е постановена при наличието на всички изброени в чл. 348, ал. 1 НПК касационни основания, в действителност се има предвид единствено това по т. 1 - неотговарящи на приетите за установени факти правни изводи - каквото нарушение ВКС не констатира да е налице. Въззивният съд правилно е приел, че подсъдимият не е взел необходимите мерки да предотврати "достъп на други лица" до притежаваното от него огнестрелно оръжие и с това да не допусне с тях да се случат "злополуки или наранявания". Сами по себе си поставянето на оръжието в предназначената за съхранението му метална каса и заключването й след това, не могат да се окачествят като необходими и достатъчни мерки, изключваща достъпа до него, ако със същото внимание не е подходено и към достъпа до ключа от касата. Последната, именно, предохранителна мярка подсъдимият не е взел и с това е дал възможност на пострадалия да реализира намерението си за самоубийство. Акцентираното поведение на Д. дава всички основания за ангажиране наказателната му отговорност по чл. 338, ал. 2 /сега 3/ НК и противното не следва от обстоятелството, че той не е знаел за психичното заболяване на Т., установено година преди това, не е обръщал внимание на емоционалната му лабилност нито пък е подозирал намерението на пострадалия да сложи край на живота си. Основания за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление, няма, както няма и такива за намаляване срока на наложеното на Д. наказание лишаване от свобода, определено от въззивния съд съгл. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Съобразно дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.

РЕШИ:

Оставя в сила присъда № 88 от 10.06.2008 год. по внохд № 1972/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.

Решението е окончателно.

Чудя се какво биха отсъдили ако с тоя пистолет вземе ,че нанесе няколко удара по главата на Х (средна ТП),с когото имал "сметки за уреждане",вместо да се самоубива
Да го усложним малко- и след това го простреля в крака,като му причини и тежка ТП.Смъртта обаче настъпва като следствие от средната,без никаква връзка с тежката ТП.

П.П. Не ми се мисли,ако непосредствения извършител вземе няколко от патроните и си ги тури в собствения пистолет и при обира в банката в Сливен простреля охранителя именно с тях.

Престъпления против караулната, постовата, патрулната, вътрешната и граничната служба

Чл. 389. (1) Който умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на караулната, постовата или патрулната служба или издадените въз основа на тези правила разпореждания, се наказва с лишаване от свобода до една година.



Чл. 390. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и нарядно лице, което наруши установените правила по наблюдението или оповестяването във връзка с осигуряване на противовъздушната, противоатомната, противохимическата или санитарната отбрана, както и отбраната на водното пространство.

Чл. 391. (1) Лице от денонощния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на вътрешната служба, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до шест месеца.



Чл. 392. (1) Лице от състава на граничния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши правилата по охраната на държавната граница, се наказва с лишаване от свобода до три години.

*****************************


За "смесена вина" като се говори тук-там,някои автори анализират тия състави.В крайна сметка като че да не е нещо кой знае какво.Не можеш да кажеш това умишлено ли е непредпазливо престъпление ли е,априори.Явно че като стане белята,ще се установи какво е в конкретния случай.

П.П. Военните престъпления са особена работа;Сега напр. трудно някой може да обоснове защо в чл.390 няма предвидена непредпазливост Значи някой ако е задрямал без да иска на поста,където нищо няма и за пазене-минава по 389. А онзи по чл.390 и във военно положение да дреме,щом не спи умишлено-няма проблеми

П.П.Друго обаче ме провокира -тия престъпления може ли в съвкупност на умисъл и небрежност да са налични?В смисъл -спи два часа на поста-съвсем умишлено-слага си възглавничката,понамества се,както си му е реда,завива се с габината и даже си и похърква културно. След което се събужда,разсънва се,но сънят-по -силен от него и след 30 мин. "го събаря"-тоест налице е небрежност(освен ако наистина войника не е имал физическа никаква възможност да устои-голяма преумора,други физически проблеми,на които организма не м. да издържи и т.н.).
Въпрос: Едно престъпление ли е извършил или две? Ако си бяха културно предвидени в различни състави-едва ли би било проблем да се определи.Според мен би имало две престъпления.
Има ли съвкупност(реална в случая) или умисъла ще изключи небрежното заспиване?

П.П. Както се казва из фолклора- "Дрямка ми се дреме,майчо льо,че и сън ми дохожда...."