forum.lex.bg

Здравейте!
Казусът е следният:
Извършена измама по време на брака спрямо мен. Следва развод. Две години по-късно по гражданско-правен ред измамата е доказана и има съответното решение на гражданският съд. В НК, чл. 209 изцяло покрива състава на извършеното спрямо мен престъпление - " Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години."

Въпросът ми е, каква е процедурата да потърся наказателна отговорност от извършилия измамата спрямо мен и да потърся съответната компенсация за преживените несгоди в резултат на виновното му поведение?

Съгласно чл. 218в, ал. 2 би следвало да подам ТЪЖБА - "Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия в следните случаи:
1. за престъпления по чл. 216, ал. 4 и 6 и чл. 217, ал. 1 и 2, когато предмет на престъплението е частно имущество;
2. за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на виновния."

Но към днешна дата аз не влизам в обхвата на чл. 218в, ал. 2, тъй като от две години имаме развод.
С една дума, каква процедура би трябвало да следвам, за да потърся наказателна отговорност от въвелият ме в заблуждение и в крайна сметка измамил?

Благодаря предварително за съветите ВИ!

diw64 написа:Казусът е следният:
Извършена измама по време на брака спрямо мен.

Притесненията Ви са излишни. Сама сочите, че измамата е по време на брака, тъй че състава е налице. Важен е момента на извършване на деянието, а това, определено е по време на брака, т.е. Вие сте имали качеството-съпруга.
Успех.

Частен характер дело май че следва да е.Така че може да има трудности при доказването на престъпление,независимо че има решение на гр.съд.
Доста интересно положение действително. Като да се има предвид момента на деянието.
От същата рабпоредба извеждам нещо в подкрепа: така напр. може частното имущество,предмет на престъплението,малко след това да е станало публично.Тъй като месец преди деянието има сключен предварителен д/р на пострадалия с държавата/общ. и се сключва окончателен малко след престъплението,респ. влезе в сила и Ср относно обявяване на окончателен.Щом като е откраднато частно-кофти ситуация,тъй като никой не е крал "публично" такова. Сега,ако съпруга владее такова-вече друг въпрос.
Респ . за настойника и попечителя-също.Може 20 дни след престъплението вече да няма такава фигура,доколкото е навършено пълнолетие,респ. прекратено настойничество и т.н.

А и други състави може да се видят пак в този смисъл- Родител,който еди какво си направил с дедето..... " утре като бъде лишен от род .права си остава все пак родител,но пък ако осиновяването бъде прекратено,щом го е имало към датата на деянието,значи си е родител, и щом законите свързат това положение с това качество последиците,ги свързват към момента на деянието.То това именно всъщност определя и общ опасност. А във случая на питащия- респ. способа за преследване.

Тъжбата се подава в шестмесечен срок от узнаване за извършване на престъплението, освен ако за него не е образувано и прекратено досъдебно производство, от която дата ще тече срокът - чл.81(3) НПК.
Сиреч, в конкретния случай проблемът Ви не е в качеството на субекта, което към момента на деянието е било налице, а в срока.