forum.lex.bg

Здравейте!
Имаме ПТП със материални щети и средна телесна повреда. Повдигнато е обвинение за средна телесна повреда. Тъй като нямаме обвинение за имуществени щетите, тъй като те са погълнати от средната телесна повреда, то за да се сключи споразумение, трябва ли имуществените вреди, които са НЕСЪСТАВОМЕРНИ, да бъдат възстановени?

Чл. 381, ал.3 НПК гласи : Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.

След като въпросните щети са несъставомерни, то следва ли да се възстановяват, за да може да се сключи споразумение?!?
Попаднал съм в параграф 22 - прокурора казва, "нищо че са несъставомерни, трябва да бъдат възстановени, на осн. чл. 381, ал.3 НПК". Застрахователят по гражданската отговорност който следва да ги плати казва : " О кей, ще ги платя, ама първо ми дай влязъл в сила съдебен, че застрахованото при мен лице е признато за виновно за ПТП-то".
Резултата - щетите си стоят невъзстановени, а пък не мога и да сключа споразумение. В интерес на истината и пострадалият също "драпа" да се сключи споразумение, защото въз основа на него ще може да претендира пред застрахователя заплащането и на имуществените и на неимуществените вреди /човекът правилно се е ориентирал да търси пари от застрахователя, тъй като от него може да се вземе нещо, за разлика от извършителя/.
Някой може ли да помогне? Благодаря.

Чисто от практическа гледна точка сме решавали въпроса като сме добавяли като текст: "Страните се съгласяват, че от деянието не са произтекли съставомерни имуществени вреди".
Аз лично нямам случай (и по - специално при ПТП), когато несъставомерността на имуществените вреди да е съставлявала пречка за сключване и одобрение на споразумението.

Интересно ми е, в кой съд одобряват подобни споразумения.

И аз това се чудя - или има причинени и невъзстановени вреди, илипричинените вреди са възстановени. Как може страните да се съгласят, че няма съставомерни такива, като реално са настъпили!?

1968 написа:Интересно ми е, в кой съд одобряват подобни споразумения.

СтРС

nk7702n написа:И аз това се чудя - или има причинени и невъзстановени вреди, илипричинените вреди са възстановени. Как може страните да се съгласят, че няма съставомерни такива, като реално са настъпили!?

Какво е настъпило и какво не е, няма значение. Определящо е кое точно е елемент на съответната квалификация, а с други думи съставомерността определя кои щети следва да се възстановят и съответно невъзстановяването на кои представлява пречка за сключване на споразумение с представителя на прокуратурата и след това и одобрение от съда.

Колеги, дребното заяждане не помага на никого. От постовете ви не виждам стремеж да помогнете на автора, а да ме критикувате няма смисъл, защото чисто и просто аз съм прав

Ами, приемрно, РЕШЕНИЕ № 997 ОТ 22.11.2006 Г. ПО Н.Д. № 508/2006 Г., I Н.О. НА ВКС

На основание чл. 362, ал. 1, т. 5 НПК (стар) главният прокурор на Република България в законоустановения срок е направил предложение (искане по новия НПК) за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила определение от по н.о.х.д. № 3347/2005 г. на В. районен съд, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство между прокурора и защитника на подсъдимия А. Р., постигнато при условията на чл. 414к НПК (стар).
В предложението се твърди, че съдът е одобрил споразумението в нарушение на чл. 414ж, ал. 3 НПК (стар), тъй като имуществените вреди, причинени с престъплението не са били предварително възстановени или обезпечени...
...Вярно е, че с приетия за разглеждане граждански иск са били претендирани и имуществени вреди в размер на 276.66 лева - разходи за болнично лечение. Съдът, произнесъл се по законосъобразността на представеното пред него споразумение, обаче не е бил длъжен да изследва въпроса дали щета с такъв характер е била възстановена или дали възстановяването й е било обезпечено. Това обстоятелство е било правно ирелевантно за одобрението, защото предмет на обвинението е било престъпление против личността, в чийто престъпен състав не са включени и причинени имуществени вреди. Логическото и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 414ж, ал. 3 НПК (стар), възпроизведена с чл. 381, ал. 3 от новия НПК, води до категоричното заключение, че законодателят е поставил като условие за одобряването на споразумение между обвинението и защитата възстановяването или обезпечаването само на непосредствено причинените със самото престъпление т. е. съставомерните имуществени вреди, но не и на други, намиращи се в причинна връзка с деянието вреди, чието възстановяване по принцип би могло да се иска от пострадалия от престъплението в качеството му на граждански ищец (в тази връзка вж. нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 от стария НПК, сега възпроизведени в чл. 84, ал. 1 и чл. 85, ал. 1 от новия НПК).

Сега, това там, дето страните се съгласявали за несъставомерността на имуществените вреди, лично на мен не ми харесва, чисто редакционно... звучи ми като "споразумяхме се да няма съставомерни имуществени вреди"

То и аз затова всъщност се захванах, Лекси, за текста, не съм чувала да има подобен подписан където и да било.

Тъкмо прочетох и постнатото от теб решение на ВКС. Абсолютно съм съгласна, имах впредвид точно причинените с престъплението вреди, а не такива, които могат да бъдат предмет на самостоятелен граждански иск в рамките на наказателното производство или извън него по гражданскоправен ред / тоест т.н. несъставомерни вреди, във връзка с престъплението, а не причинени от него/ Много ясно да не се изисква възстановяването на такива вреди, за да се сключи споразумение.

lexy21 написа:Сега, това там, дето страните се съгласявали за несъставомерността на имуществените вреди, лично на мен не ми харесва, чисто редакционно... звучи ми като "споразумяхме се да няма съставомерни имуществени вреди"

Моят първи пост беше непосредствен отговор на въпроса на автора на темата и беше строго съобразен с фактическата обстановка, изложена в питането на автора. Какво точно имам предвид: беше изложено, че в конкретния казус са налице несъставомерни вреди. При наличието на такива, прокурорът, било от невежество, било от нежелание да сключи споразумение, заявява, че без възстановяване или обезпечение на вредите той няма да се споразумее със защитата.

Ами именно за такива случаи, при които имуществената вреда не съставлява пречка, аз предлагам (и прилагам) текста със "съгласяването". Това е своего рода "връзване на гащите на прокурора". Щото на него му се иска, па не му стиска. Чисто "редакционно" този текст в действителност е излишен. По подобен начин 80% от съдържанието на всеки един договор, който всеки от вас съставя, съдържа в себе си чисто и просто повторения или интерпретации на текстове от закона. Еми те са "редакционно" излишни ама вие си "връзвате гащите" - вашите и тези на клиентите ви. И аз го правя, за да са спокойни клиентите, както и ще продължавам да пиша такива текстове в споразуменията, за да са спокойни прокурорите.

Не претендирам да съм някакъв юридически корифей, но за това, което знам и за което съм сигурен, ще се запъвам като магаре на лед

Преди да отговороря на въпроса бих желал да направя следната съпоставка :

чл. 78а, ал.1, НК Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:

...........................................................................................................................
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

Във форума колегите вече цитираха сумати практика на ВКС, че за приложението на чл. 78а НК, причинените имуществени вреди следва да бъдат възстановени, независимо дали са съставомерни или не са съставомерни
viewtopic.php?f=13&t=48721&p=473199#p473199


Изискване за сключване на споразумение :
Чл. 381(3) НПК Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.


Съгласно Чл. 37. (1) от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове - "Думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове."



След като законодателят в чл. 381, ал.3 НПК говори за "имуществени вреди", а в чл. 78а НК отново се използва същия тремин " имуществени вреди", то в това понятие ще влязат и несъставомерните имуществени вреди.
Ето защо, би следвало и при споразуменията да бъдат възставовени и НЕСЪСТАВОМЕРНИТЕ имущесттвени вреди, както се прави при освобождаването от наказателна онтоворност при чл. 78а НК.
Поне аз така считам.

Благодаря на всички Ви!
lexy21, би ли постнала цялото решение РЕШЕНИЕ № 997 ОТ 22.11.2006 Г. ПО Н.Д. № 508/2006 Г., I Н.О. НА ВКС
Благодаря!

Това, с което аз разполагам в елекронен вариант е от Сиела, вижте и кн. 6/2006 от Бюлетина на ВКС:

Р Е Ш Е Н И Е


№352


гр.София, 13 октомври 2008 год.


Върховният касационен съд на Република България трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Павлина Панова

При участието на прокурора от ВКП Мария Михайлова
и секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 360/2008 год. и взе пред вид следното :


Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Г. В. И. , чрез защитата му адвокат С от АК гр. Я., срещу нова въззивна присъда от 19.03.2008 год. по внчхд№453/07 год. на Ямболския окръжен съд .
В жалбата се изтъкват всички касационни основания. Наведената фактическа необоснованост на новата присъда не е касационно основание и съдът не следва да го обсъжда. В жалбата се твърди за нарушение на закона, изразено в неправилен извод за авторството на деянието и съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата. Като нарушение на закона са не правилните изводи за авторството на деянието от подсъдимия, тъй като не е доказано, че нараняванията, описани в медицинския документ и в експертизата, са в резултат от деяние на подсъдимия. При проверката на доказателствата са кредитирани недостоверни доказателствени средства, като показанията на свид. Иванова. Оценката на доказателствата, не е според действително им съдържание. Не е обсъден довода за разликата във времето, между часа на деянието и часа на освидетелстването на тъжителя, който в този момент е бил пиян, факт разколебаващ непрекъснатост на причинната връзка между умишлено вредоносно поведение на подсъдимия спрямо тъжителя и инкриминираното увреждане. За явна несправедливост на наказанието, каквато се изтъква, не се правят доводи.
Иска се оправдаване по обвинението или отмяна и връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
Тези доводи се подкрепят и в съдебно заседание ,в което касаторът се явява лично и с упълномощения си защитник - адвокат К от Ямболския АК.
По делото е постъпило писмено възражение от адвокат М. А. от Ябмолски АК, повереник на частния тъжител П. П. К., които редовно призовани, не се явяват. Във възражението се сочи недопустимост на жалбата, тъй като не отговаря на изискванията в чл.351, ал.1 НПК. Алтернативно се изтъква неоснователност, с искане да бъде оставена в сила въззивната присъда.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, но изтъква непосочено от касатора нарушение на закона, а то е неприлагането на чл.78а НК относно отговорността на подсъдимия .
В последната си дума подсъдимият Г заявява, че е невинен.
Върховният касационен съд, след като обсъди данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, прие следното :
Жалбата е допустима. Подадена е в законния срок за обжалване на присъдата . Тя е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване на присъдата, осъдено по повдигнатото му в тъжбата обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 НК. Жалбата не страда от пороците по чл.351, ал.1 НПК, след като недостатъците в нея са отстранени в указания от съда срок.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА според доводите изложени в нея.
Касационното разглеждане на постановената нова въззивна присъда е първо по ред, след двукратно въззивно производство по делото, както следва:
С присъда №1349/15.12.04 год. по нчхд№1220/03 год.на Ямболския РС подсъдимия Г е признат за виновен , че на 02.07.03 год. в 10.30 часа в гр. С., е причинил на П. П. К. лека телесна повреда, изразена в разстройство на здравето , извън случаите по чл.128 и чл.129 НК и на основание чл.130, ал.1 НК вр. с чл.55, ал.1,т.2,б.”б” НК е осъден на глоба в размер на 300 лева. Частично са уважени гражданските искове за имуществени и неимуществени вреди, съответно за 360 и 800 лева , ведно със законната лихва за всеки от тях, като за разликите до предявените размери до 400 лв. и съответно до 3000 лева , са отхвърлени като неоснователни.
По жалба срещу присъдата от подсъдимия Г пред ЯОС , е образувано внохд№13/05 год. на Ямболския окръжен съд, по което с решение от 08.03.05 год., е отменена присъдата и делото е върнато за ново разглеждане на ЯРС, в друг състав, за отстраняване на съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата.
С присъда №1135/01.11.07 год. по нохд№390/05 год.на Ямболския РС подсъдимия Г е признат за невиновен и е оправдан по обвинението. По жалба срещу тази присъда, подадена от частния тъжител П. К. , с основание - нарушение на закона при постановяването на оправдателната присъда, е образувано внчхд№453/07 год. на Ямболския ОС, който с нова въззивна присъда от 19.03.2008 год. е отменил присъда №1135/01.11.07 год. по нчхд№390/05 год. на Ямболския РС и е постановил нова присъда, с която подсъдимия Г. В. И. е признат за виновен за това , че на 02.07.03 год. в 10.30 часа в гр. С., е причинил на П. П. К. лека телесна повреда, изразена в разстройство на здравето , извън случаите по чл.128 и чл.129 НК и вр. с чл.54 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което е отложено по чл.66, ал.1 НК за срок от три години , от влизане в сила присъдата. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец П. К. 79 лева обезщетение за причинените имуществени вреди и 500 лева обезщетение за неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането , до окончателно пращане на главниците, а до предявените размери , за разликите, съответно до 400 лв. и до 3 000 лева , исковете са отхвърлени като неоснователни. Подсъдимият е осъден да заплати и държавните такси върху присъдените суми и разноските по делото.
Наведените касационни основания за отмяна на присъдата не намират опора в данните по делото.
При второто въззивно разглеждане на делото съдът е изградил вътрешното си убеждение по фактите, след обективно , пълно и всестранно събиране, проверка и оценка, както на обвинителните, така и на оправдателните, съответно, на смекчаващи отговорността на подсъдимия доказателства. Съдът е уважил всички доказателствени искания на повереника на частния тъжител и на защитата на подсъдимия.
Събраните нови гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И, са допринесли за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване и отстраняване на противоречията относно установените при първоинстанционното разглеждане на делото доказателствени факти. Показанията на тези свидетели са послужили за проверка на достоверността на показанията на пострадалия К. и на свид. Андонов, които сочат подсъдимия като извършител на инкриминираното деяние – причиняването на лека телесна повреда на пострадалия , с разстройство на здравето.
Неоснователно се твърди в жалбата , че присъдата се основава на противоречивите показания на свидетелката И, А. и А. Съдът е направил констатациите си за авторството на деянието въз основа на прецизен анализ на доказателствените източници. От проверката на съдържанието на доказателствените източници, изолирани от тях по съдържание са единствено обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Иван И. негов брат, които единствено твърдят , че подсъдимият не е удрял пострадалия. Но съдът като е изхождал от тяхното двояко значение за процеса, ги е подложил на съвкупна с останалите доказателствени източници преценка. Те са изорилани дори и от показанията на свид. Иван И. , брат на подсъдимия, който дори твърди нещо повече от подсъдимия, че подсъдимият “е бутнал” пострадалия. Въззивният съд, макар и необстоятелствено, е аргументирал м мотивите на новата присъда отказа си да кредитира обясненията на подсъдимия и на свид. И. , с което е изпълнил задължението си да мотивира въз основа на кои доказателствени средства основава фактическите констатации за деянието и неговото авторство.
Показанията на свид. Иванова и свид. Атанасов, събрани на съдебното следствие по внчхд№435/07 год. на Ямболския окръжен съд, са оценени в според точния им смисъл и според правилата на формалната логика. Те са са установили, че са наблюдавали инцидента от сравнително близко разстояние - 10-15 метра. И двамата, поотделно един от друг, са възприели скандала между подсъдимия и пострадалия, по повод твърдението на последния, че пострадалият е откраднал очилата му. И двамата свидетели, поотделно и независимо един от друг са видяли не само присъствието на подсъдимия и пострадалия на мястото на инцидента, но и скандала между тях и положението на подсъдимия спрямо и пострадалия в момента когато е причинено увреждането, както и факта, че именно от действията на подсъдимия, е последвало падането на пострадалия на земята. Фактите, че свид. Иванова е видяла как подс. И. се е приближил към отиващия към лекия автомобил, за да напусне мястото на скандала К. и удар с юмрук по лицето на К. , от страна на подс. И. , от който той е паднал на земята и е бил с окървавено лице, пък свид. Атанасов е видял само факта на падането на пострадалия на земята, не обуславя противоречие в показанията на тези двама свидетели. Основателно те са кредитирани от съда, тъй като са регистрирали с възприятията си различни моменти от събитието , предмет на доказване. Свидетелката е посочила и с коя ръка е бил ударен пострадалия - дясната ръка на подс. Иванов. Различията в показанията на свидетели И. , А. и А. са в несъществени обстоятелства, като например относно броя на ударите, нанесени по лицето на пострадалия, които според А. са били няколко, а според установеното от И. – ударът е бил един. Но и двамата свидетели са възприели съществени фактически обстоятелства като побоя и авторството му от подсъдимия. Видяли са физическата принуда, с която е въздействано върху пострадалия , вследствие на която е последвало и падането му на земята.становени са по делото вида и разположението на кръвонасяданията по лицето, лакета на лявата ръка и частично счупване на емайла на първи горен ляв зъб на пострадалия. Според установеното от заключението на СМЕ и устните обяснения на вещото лице,кредитирани от въззивната инстанция, кръвонасяданията по лицето, конкретно по клепачите на пострадалия, са получени при директен удар по лицето му, а не при падане от собствен ръст. Следователно основателно са отхвърлени от съда доводите на защитата, че обективи- раните увреждания изключват многостранно въздействие със сила върху лицето на пострадалия.
Голословно е твърдението в жалбата , че заключението на СМЕ-за не установявало факта на авторството на деянието. Това съждение несъмнено е вярно , защото експертното заключение не се занимава с въпросите от правен характер, каквито са правните изводи на съда относно авторството на деянието. Но заключението на СМЕ-за е категорично , че уврежданията са причинени не в резултат на падането на пострадалия от собствен ръст , а в резултат на многостранни и то насочени към лицето му удари , причинили травматични увреждания на различни места по лицето на пострадалия.
Неоснователно се твърди от защитата в жалбата за прекъсване на причинната връзка между деянието и инкриминираното увреждане на пострадалия, поради факта , че към момента на освидетелстването му в медицинското заведение той е бил пиян.
Времето , в което пострадалия е получил неотложна медицинска помощ е установено че е в 12,30 часа, а инцидентът е започнал , според установеното по делото, в около 10,30 часа и следователно е приключил по-късно от този час, но по време , непосредствено преди оказаната му помощ. Следователно, доводът , че увреждането може да бъде получено и по друг начин , а не чрез въздействието на дееца върху пострадалия с нанесения му побой, е логически и фактически несъстоятелен. Няма съмнение, че нуждата от медицинската помощ за пострадалия е възникнала едва след получаване на увреждането, а за времето след причиняването му и до оказването на помощта, няма нито едно фактическо обстоятелство по делото, което да сочи , че пострадалият се е увредил по друг, освен, от установения от свидетелите начин .
Ето защо , изводите на въззивния съд за авторството на деянието от подсъдимия са законосъобразни.
Отговорността е правилно квалифицирана под признаците на състава на чл.130, ал.1 НК.
Правилно съдът не е освободил дееца от наказателна отговорност ,с налагане на административно-наказателна отговорност, по чл.78а НК, тъй като не е била налице една от задължителните законови предпоставки- възстановяването на причинените от престъплението имуществени вреди. Тази привилегия на закона за извършителя на престъпно деяние се прилага само при кумулативното наличие на посочените в закона изисквания, след които е възстановяването на имуществените вреди причинени от престъплението. В случая е установено, че от престъплението са настъпили вреди от имуществен и неимуществен характер, като имуществени вреди са установени в размер на 79 лева, представляващи разходите за лекарствени средства за възстановяване на пострадалия от причинените му телесни увреждания. Законът не изисква вредите, причинени на пострадалия непременно да са част от обективната страна на състава на престъплението, предмет на обвинението. Достатъчно е те да са пряка и непосредствена последица от деянието, в което то се изразява, както е в случая.
Основателно е обаче оплакването за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия. Макар и в жалбата да няма никакви доводи в подкрепа на това оплакване, ВКС счита , че е нарушен закона при индивидуализацията на наказанието на подс. И. , във връзка с ограничението , което е имала въззивната инстанция при второто въззивно разглеждане на делото, за невлошаване на положението му, с оглед осъждането му от първостепенния съд, постановил първата осъдителна присъда, което не е било обжалвано от частния тъжител.
С първата осъдителна присъда И. е признат за виновен по чл.130, ал.1 НК и наказанието му е определено във вр. с чл.55, ал.1,т.2,б.”б” НК на глоба в размер на 300 лева, присъдата не е обжалвана от частния тъжител, а само от подсъдимия. При второто въззивно разглеждане , съдът е следвало да се съобрази с правото на подсъдимия да не се влошава положението му и индивидуализацията на наказанието му да е също във връзка с чл.55, ал.1,т.2,б.”б” НК, а не във връзка с чл.54 НК. Освен това, по време на извършване на деянието, разпоредбата на чл.55 НК е претърпала редакционна промяна, при която режимът в нея, в редакцията му в ДВ,бр.92/2002 год., е по-благоприятният за осъдения закон от редакцията му към момента на постановяване на решението, която действа от 01.01.05 год., поради което ВКС счита , че спрямо индивидуализацията на наказанието на подсъдимия трябва да се приложи чл.55, ал.1,т.2,б.”б” НК, в редакцията му в ДВ,бр.92/2002 год.. Следователно, изменението на НОВАТА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА, съгласно чл.354, ал.2,т.1, вр. с чл.348, ал.1,т.3 НПК, следва да е само в частта за индивидуализацията на наложеното на подсъдимия И наказание, което да бъде определено във вр. с чл.55, ал.1,т.2,б.”б” НК на ГЛОБА В РАЗМЕР НА 300 лева . В останалата и част присъдата следва да се остави в сила.
В гражданско-осъдителната част, присъдата е законосъобразна, защото основанието на гражданския иск е доказано , а размера на обезвредата е определен съгласно данните по делото и правилото на чл.52 ЗЗД.
Воден от тези мотиви , ВКС на РБ

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА от 19.03.2008 год. по внчхд№453/07 год. на Ямболския окръжен съд само в частта относно наказанието, наложеното на подсъдимия Г. В. И. за престъпление по чл.130, ал.1 НК , което вместо във връзка с чл.54 НК, определя във вр. с чл.55, ал.1,т.2,б.”б” НК, в редакцията в ДВ, бр.92/2002 год., НА ГЛОБА В РАЗМЕР НА 300 лева .
ОСТАВЯ В СИЛА НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА от 19.03.2008 год. по внчхд№453/07 год. на Ямболския окръжен съд В ОСТАНАЛА ЧАСТ.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :