чл. 313 НК и декларация по Наредба

[prim444]

Здравейте.

Съгласно чл. 140, ал.2 ЗДвП Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната.


НАРЕДБА№ I-45 ОТ 24 МАРТ 2000 Г. ЗА РЕГИСТРАЦИЯТА, ОТЧЕТА, ПУСКАНЕТО В ДВИЖЕНИЕ И
СПИРАНЕТО ОТ ДВИЖЕНИЕ НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И НА РЕМАРКЕТАТА, ТЕГЛЕНИ ОТ
ТЯХ
Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2007 г.) (1) За първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС или на ЕИП, собственикът представя
..............................................................................
6. декларация за придобиване на собствеността (приложение № 2);

По въпроса дали подаването на такава декларация с невярно съдържание е съставомерно по чл.313 НК е налице противоречива практика на Окръжните съдилища, респективно в съответните съдебни райони.
Считащите,че е несъставомерно, сочат че тази декларация не е предвидена в Закон, а в Наредба.
Считащите, че е съставомерно, сочат че закона изрично предвижда издаването на процесната наредба, която от своя страна предвижда подаването на декларация.
Ако някой по въпроса има практика на ВКС, моля да помогне.
Благодаря.

[lexy21]

ТР № 56 ОТ 20.12.1986 Г. ПО Н. Д. № 29/1986 Г., ОСНК НА ВС

От друга страна, отговорността по чл. 313 НК винаги предполага задължение за деклариране установени със закон, указ или постановление на министерския съвет, а не и с наредба на отделно министерство.

[reg_reg1]

Р Е Ш Е Н И Е
№ 253
гр. София, 07 юли 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА

при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 1379/ 2011 година

Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия П. Р. Т. против въззивно решение № 11 от 28.02.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 6/ 2011г. на Военно- апелативен съд София.
В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е частично основателна.Налице е допуснато нарушение на закона, както и явна несправедливост на наказанието, които нарушения предлага да бъдат отстранени или чрез връщане на делото за ново разглеждане, или преквалифициране на деянието и намаляване размера на наказанието.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното:
Военно- апелативният съд с Решение № 11 от 28.02.2011г. по в.н.о.х.д.№ 6/ 2011г. е изменил присъда № 28 от 15.12.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 632/2010г. на Пловдивския военен съд в частта, в която подсъдимият П. Р. Т. е признат за виновен да е потвърдил неистина в две писмени молби- декларации от 03.06.2008г., подадени до жилищната комисия на под.32040 К., както и да е извършил продължавано престъпление, като го признал за невинен и оправдал в тази част на обвинението му по чл.313, ал.1, алт.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В останалата част присъдата е потвърдена.С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 03.06.2008г. в под.32040 – К. , съставил неистински частен документ- договор за наем на жилище между него и гр.л.П. В. за жилището й в [населено място], като положил вместо нея подпис в графа „наемодател” , както и съставил разписки за наем от 08.07.2008г. и 05.08.2008г., като положил вместо нея подпис в графа „получил сумата” и ги употребил, като ги представил на командира на под.—К., за да докаже, че съществуват наемни отношения между него и гр.л.П. В., поради което и на основание чл.309 ал.1 вр. с чл.55, ал.1 т.1 б.”б” от НК е осъден на „ пробация” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.Подсъдимят е признат за виновен и за това, че на 03.06.2008г. в под.- К. пред командира на поделението, потвърдил неистина в писмена молба- декларация, подадена от него съгласно „Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужащи, които живеят при условията на свободно договаряне „ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, поради което и на основание чл.313, ал.1, алт.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 ,б.”б” от НК е осъден на „пробация” със следните пробационни мерки- „ задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от седем месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от седем месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание по- тежкото измежду наложените.
Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона са в няколко посоки- твърди се, че не се касае до извършени две престъпления –по чл.309, ал.1 от НК и по чл.313, ал.1 от НК, а до престъпление по чл.212, ал.6 НК , както и че не били налице субективните признаци на чл.309, ал.1 от НК, поради наличието на упълномощаване от страна на наемодателя за подписване на инкриминирания договор, че евентуално деянието представлява „маловажен” случай , а по отношение на чл.313, ал.1 от НК се сочат предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.
Всички тези възражения са били правени и пред въззивния съд, който в съответствие с правомощията и задълженията си ги е разгледал и е дал конкретен, обоснован отговор защо не ги възприема.
Изводите на въззивния съд изцяло се споделят от настоящия състав.При разглеждането на делото и от двете съдебни инстанции са събрани всички възможни доказателства, свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.По същество с възраженията си подсъдимият не оспорва фактическите положения на съда, като основно възразява по наличието на субективните признаци на деянията, както и на тези, относими при решаването на въпроса за наличието на предпоставките по чл.9, ал.2 от НК.Няма никакво съмнение, че подсъдимият е съставил неистински частен документ- договор за наем от 03.06.2008г. както и че като „наемодател” договора е подписан от подсъдимия.Без значение за съставомерността на деянието е дали действителния наемодател е знаел за това обстоятелство или не.Обект на защита с документните престъпления са обществените отношения, свързани с правилния документооборот и подсъдимият е знаел за забраната да се издава документ от чуждо име и въпреки това е изготвил инкриминирания договор, както и двете разписки, с които се доказва, че наемодателката П. В., страна по наемния договор е получила от подсъдимия наемната цена,макар това да не е вярно.
Изяснени са и обстоятелствата по съставянето на молбата- декларация от 03.06.2008г. по силата на чл.57, ал.1 от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, която подсъдимият е представил пред командира на поделението.Безспорно е, че отразените в нея обстоятелства, че подсъдимият живее на свободен наем в жилище с наемодател П. В. обективно не отговаря на фактическото положение, като правилно съдът е посочил, че причините, поради които той не могъл да представи съответните документи, отразяващи правилно реалното положение, са неотносими към съставомерността на деянието.При правилно изяснените фактически положения съдът не е допуснал нарушение на материалния закон.Налице са както обективните, така и субективни признаци на чл.309, ал.1 от НК и ч.313, ал.1 от НК, поради което и обосновано не е прието, че се касае до „маловажен случай” на престъпление по чл.309, ал.3 от НК, както и че поради малозначителност деянието по чл.313, ал.1 от НК не е общественоопасно и следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.Всички изложени от въззивния съд съображения по тези въпроси изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и не следва да се повтарят.Не са налице никакви други обстоятелства, които да не са преценявани и да имат отношение за решаване на тези въпроси.
Доводът за явна несправедливост на наказанията е неоснователен.
За наличието на това касационно основание в жалбата не са изложени никакви конкретни съображения и това прави невъзможно даването на ясен отговор.Съставът обаче не може да не посочи, че поначало при решаване на въпроса за справедливото и съответно на извършеното наказание съдът е приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и определените наказания са при условията на чл.55 от НК.Наказанието „пробация” е в минималния, допустим от закона размер и с приложение само на първите две- задължителни по закон, пробационни мерки, поради което и място за намаляване на наказанието няма.То не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т., от НПК.
Поради изложените съображение и след като не констатира нарушения, даващи основание за отмяна или изменяване на обжалваното решение ,настоящият състав намери, че то следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 28.02.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 6/ 2011г. по описа на Военно апелативен съд гр. София.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

[Гост.]

ТР № 56 ОТ 20.12.1986 Г. ПО Н. Д. № 29/1986 Г., ОСНК НА ВС

От друга страна, отговорността по чл. 313 НК винаги предполага задължение за деклариране установени със закон, указ или постановление на министерския съвет, а не и с наредба на отделно министерство.

И аз благодаря, Лекси - въпреки знанието за съществуване на ТР по въпроса, тези дни щях да отделя време да го открия, но ти ми спести усилието.