Инструкция № 1 / 2004 г.

[nk7702n]

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
НАЦИОНАЛНА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА
ИНСТРУКЦИЯ No 1
от 22 март 2004 г. от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване
(обн.,ДВ,бр.30 от 13 април 2004 г.; попр.,бр.37 от 4 май 2004
Интересува ме дали това е актуалният текст на тази инструкция, трябва ми във връзка с правата, които имат защитниците при разпити на свидетели в РПУ- тата по време на ДП . Струва ми се старичка, щом фигурира понятието " дознател" вместо " разследващ полицай". В тоя връзка чл. 122 от НПК е ясен.

[marek972]

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
НАЦИОНАЛНА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА
ИНСТРУКЦИЯ No 1
от 22 март 2004 г. от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване
(обн.,ДВ,бр.30 от 13 април 2004 г.; попр.,бр.37 от 4 май 2004
Интересува ме дали това е актуалният текст на тази инструкция, трябва ми във връзка с правата, които имат защитниците при разпити на свидетели в РПУ- тата по време на ДП . Струва ми се старичка, щом фигурира понятието " дознател" вместо " разследващ полицай". В тоя връзка чл. 122 от НПК е ясен.

имаш предвид защитник присъстващ с обвиняемия на разпит на свидетел или
свидетел, желаещ да се консултира с адвокат по време на разпит ?
ако е второто, никаква инструкция няма да ти помогне, всички прокуратури са тълкували
прословутото "консултира" в чл.122, ал.2, като неприсъствие на адвоката по време на разпита
а свидетеля може да се "консултира" с адвокат по телефон, факс или пощенски гълъб ...

[nk7702n]

Не е точно така, marek972. Всъщност имах спор от вчера в тази насока. Общо взето, всеки си тълкува тая разпоредба на чл. 122 ал.2 по различен начин. Понякога защитникът по време на разпит на свидетел си го допускат, че даже и се вписва в протокола, в други случаи, някой друг разследващ решава, че не може да го впише като защитник, но го вписва като гражданин, и пак си присъства. Обаче, трети си решава, че трябва адвокатът да си стои пред вратата и свидетелят да притичва и да го пита за това - онова. Та, никой не говори за телефони, факсове или пощенски гълъби. Това вече ми идва в повече, определено. Търся си разни неща като тази инструкция в подкрепа на тезата ми, че тази практика трябва да се уеднакви в насока адвокатът да присъства, как иначе разбирате да консултира!? С пощенски гълъби или по телефона няма как да стане, май!?

[Гост.]

Не знам за прокуратурите( техните тълкувания може да имат задължителен х-р по отношение разследващи и прочее, ама до там), но по спомен, Наде -има съдебни актове( не казвам практика, защото не съм задълбочавала проучването си)- свидетелят има право на адвокат.

Не ми се е случвало да имам проблем в това отношение, но ако ще се позоваваме на права, пак повтарям- и свидетелят е човек. А ако ще се правим на йезуити... май не е в полза на разследването (и разследващия).

[nk7702n]

Точно така, Поли. Защото един човек без юридическо образование как би могъл да прецени какво да говори и какво не, съответно как да бъде спазена разпоредбата на чл. 121 ал.1 от НПК и същият да не се уличи в извършване на престъпление, ако му се ограничава възможнотта да се консултира с адвокат.

[lexy21]

Не е това актуалният текст. Има изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г.

РЕШЕНИЕ
№ 8201
София, 07/20/2006

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ДИМА ЙОРДАНОВА
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
СЛАВКА НАЙДЕНОВА
ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА

при секретар
Милка Ангелова
и с участието

на прокурора

изслуша докладваното

от председателя
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА


по адм. дело № 3254/2006.


Марина Давидова Мусова обжалва чл.113, ал.2 от Инструкция №1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр.30 от 13.04.2004 г.).

Жалбоподателката моли посочената разпоредба да бъде отменена поради противоречието й с Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл.56 от Конституцията на РБ.

Ответниците по жалбата - главният прокурор на РБ и директорът на Националната следствена служба са на становище,че жалбата е процесуално недопустима и молят същата да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на производството по делото.

Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи не е взел становище.

Върховният административен съд , петчленен състав, обсъди доказателствата по делото и доводите на страните и прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Инструкция №1/ 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр.30 от 13.04.2004 г., попр. бр. 37 от 4.05.2004 г.) е издадена от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба на основание чл. 111, ал. 3, чл. 122, ал. 5, т. 4 и т. 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 23, т. 2 и т. 11 от Закона за МВР (ЗМВР) и чл. 35, ал. 1, т. 26 от ЗОВСРБ. Посочените норми установяват правото на главния прокурор на РБ и на министъра на вътрешните работи да издават инструкции. Директорът на Националната следствена служба няма такива правомощия.Той осъществяна организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите на Националната следствена служба и окръжните следствени служби.

Инструкцията е подзаконов нормативен акт съгласно чл.7, ал.3 от Закона за нормативните актове. С нея висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагането на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение следва да обезпечи.

Инструкция №1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване е подзаконов нормативен акт, издаден съвместно от органи на изпълнителната и съдебната власт - главния прокурор на РБ и мнистъра на вътрешните работи.

Съгласно чл. 5, т.1 във вр. с чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) Върховният административен съд разглежда подзаконови нормативни актове на министри. Не са изключени от съдебен контрол подзаконовите актове, които министър е издал съвместно с друг орган. На това основание жалбата срещу Инструкция №1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване е допустима.

Подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт, не са посочени изрично в чл. 5 ЗВАС, но това не означава, че е недопустимо Върховният административен съд да разгледа жалбите срещу тях. След като Върховният административен съд разглежда жалби срещу подзаконовите нормативни актове на изпълнителната власт и на общинските съвети (чл.6 ЗВАС), то следва да се приеме, че е налице непълнота в закона по отношение на жалбите срещу подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт. По силата на чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативен акт е непълен за неуредените от него случаи се прилагат разпоредби, които се отнасят до подобни случаи. Разпоредбите на чл. 5 и 23 ЗВАС следва да намерят приложение и по отношение на подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт.

Съобразно чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Всяко противоречие на подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-всока степен създава опасност от засягане на конкретни права и задължения на гражданите или юридическите лица. При обжалването на подзаконовите нормативни актове не е необходимо жалбоподателят да доказва пряк и личен интерес от отмяната на атакувания акт. По силата на чл.13 ЗВАС жалбата срещу нормативен акт може да се подава без ограничение във времето. По изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според чл.113, ал.2 от Инструкция №1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат.

Правото на защита е едно от основните права на гражданите. Регламентирано е в чл.56 от Конституцията на РБ, според който всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява със защитник. Част от основното право на защита е и правото на гражданите на адвокатска защита пред органите на съдебната власт. Основните права на гражданите не могат да бъдат дерогирани по законодателен път.Те са неотменими съгласно чл.57, ал.1 от Конституцията на РБ. Атакуваната разпоредба от Инструкция №1 противоречи на посочените норми на основния закон на държавата, тъй като лишава гражданите от право на защита, когато участват в наказателното производство в качеството си на свидетели. Свидетелят в наказателния процес има определени права, които осигуряват защитата му срещу незаконосъобразна намеса в личната му сфера. Такива са правата му по чл.121 и 123 НПК. Ползването на адвокатска защита от свидетел пред органите на предварителното разследване е гаранция за спазване на конституционното право на защита на гражданите на РБ.

Чл.113, ал.2 от Инструкция №1 противоречи на чл.122, ал.2 НПК (обн., ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), според който свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако счете, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл.121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че следва да бъде отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл.113, ал.2 от Инструкция №1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване.

По изложените съображения и на основание чл.12,т.4 ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав,` `

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна разпоредбата на чл.113, ал.2 от Инструкция №1 от 22 март 2004 г. на главния прокурор на РБ, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр.30 от 13.04.2004 г.попр.,бр.37 от 4.05.2004 г.).
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Светлана Йонкова

секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Дима Йорданова
/п/ Веселина Тенева
/п/ Славка Найденова
/п/ Елена Златинова


С.Й

Правото на защита е едно от основните права на гражданите. Регламентирано е в чл.56 от Конституцията на РБ, според който всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява със защитник. Част от основното право на защита е и правото на гражданите на адвокатска защита пред органите на съдебната власт. Основните права на гражданите не могат да бъдат дерогирани по законодателен път.Те са неотменими съгласно чл.57, ал.1 от Конституцията на РБ. Атакуваната разпоредба от Инструкция №1 противоречи на посочените норми на основния закон на държавата, тъй като лишава гражданите от право на защита, когато участват в наказателното производство в качеството си на свидетели. Свидетелят в наказателния процес има определени права, които осигуряват защитата му срещу незаконосъобразна намеса в личната му сфера. Такива са правата му по чл.121 и 123 НПК. Ползването на адвокатска защита от свидетел пред органите на предварителното разследване е гаранция за спазване на конституционното право на защита на гражданите на РБ.

[nk7702n]

Благодаря ти много, Лекси! Много ми помогна, исках да имам по - солидна основа за бъдещи спорове в тази насока!