forum.lex.bg

Здравейте,мъжът ми е бил съден през далечната 1999г.Присъдата влиза в сила през 2004г,изтърпява си наказанието до 2007г,.Проблема е, че има граждански иск ,за неимуществени вреди.От влизането в сила на присъдата до ден днешен, никой не го е търсил ?Въпроса е дали може да се реабилитира?

Реабилитацията не зависи от изпълнението/неизпълнението на присъденото обезщетение по ГИ , в този ред на мисли , Да може да се реабилитира , ако са налице основанията на закона.

Не сте си активирали опцията за получаване на лични съобщения затова ще Ви отговоря тук.За какво Ви е практика за нещо , което не поражда изобщо спор.Няма как да съществува такова нещо.Не разбирам има ли някакъв проблем с тази реабилитация или просто теоретизираме?

Проблема е,че ходих при 2-3 ваши колеги и всеки излиза със различно становище.Просто се притеснявам съда , да не се заяде за гражданския иск.
Изпълнени са всички предпоставки иначе.
1.бил е добро дете през всичките години досега
2.минали са повече от 3 години
3.само и само за тоя граждански иск, се притеснявам

Аха , Вие ще искате съдебна реабилитация.В такъв случай трябва да сте възстановили причинените вреди или да посочите сериозни уважителни причини.Ето практика:Определение № 1 от 20.03.2009 г. на Военно-апелативен съд на РБ по ч. н. д. № 11/2009 г., докладчик председателят полк. Петър Георгиев Петков
чл. 87, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 НК

чл. 436, ал. 2 и 3 НПК





Образувано по частна жалба от Р. Г. Х., против определение № 1/16.01.2009 г. по чнд № 1/2009 г. на Плевенския военен съд.

С обжалваното определение на Р. Г. Х. е отказана реабилитация по присъди, постановени по нохд № 18/1997 г. на РС, гр. П., нохд № 25/1998 г., нохд № 127/1998 г. и нохд № 2/2000 г., и трите на П. военен съд.

В жалбата се свеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че поначало съдът правилно е установил обстоятелствата по чл. 87 НК, с изключение на това по ал. 2 от същия текст, за наличието на уважителни причини за невъзможността да се възстановят причинените вреди. Присъдите, с които молителят е бил осъден да заплати съответните обезщетения за неимуществени вреди, са за деяния с изтекла повече от десетгодишна давност. През това време от страна на заинтересованите лица не са предприети активни действия за търсене на дължащото им се, с изключение на едно образувано изпълнително дело, което е прекратено.

Към настоящия момент изплащането на посочените суми е покрито по давност. За това се твърди, че се налице уважителни причини, поради които молителят не е възстановил причинените вреди и се иска да се допусне претендираната от него съдебна реабилитация.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения и направените искания.

Прокурорът дава заключение за обоснованост и законосъобразност на обжалваното определение и наличието на основания за неговото потвърждаване.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически обстоятелства, относно съдебното минало на молителя: Молителят Р. Г. Х. е осъждан, с влезли в сила присъди, както следва: 1. по нохд № 18/1996 г. на РС, гр. П., на основание чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 НК, на 6 месеца лишаване от свобода, като съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от 3 години, а присъдата е влязла в сила на 30.06.1997 г. 2. по нохд № 25/1998 г. на П. военен съд, на основание чл. 150, пр. 1, чл. 380, ал. 2, пр. 2, чл. 198, ал. 1 и чл. 142, ал. 2, т. 3, т. 2, вр. ал. 1 НК на едно общо наказание, определено при условията на чл. 23, ал. 1 НК, в размер на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода, като съдът, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е постановил той да изтърпи и наказанието, наложено му по нохд № 18/1996 г. на РС, гр. П. в размер на 6 месеца лишаване от свобода.

По същото дело Р. Х. е осъден да заплати на гражданския ищец А. Б. Ф. сумата 2 000 000 лева за претърпените от нея в резултат на извършеното престъпление по чл. 150, пр. 1 НК неимуществени вреди. Присъдата е влязла в сила на 09.02.1999 г. 3. по нохд № 127/1998 г. на Военен съд, гр. П., на основание чл. 380, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 НК, чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 198, ал. 1 НК и при условията на чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24, ал. 1 НК, е увеличено с 1 година или да изтърпи наказание в размер на 6 години лишаване от свобода.

Със същата присъда Р. Х. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Т. Л. Т. сумата 1 200 000 лева, като обезщетение за претърпените в резултат на извършеното престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НК неимуществени вреди. Присъдата е влязла в сила на 21.05.1999 г.

С протоколно определение от 21.10.1999 г. по нохд № 127/1998 г. на П. военен съд на Р. Х. е било определено едно общо наказание при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК по посоченото дело и по нохд № 25/1998 г. на същия съд в размер на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода. 4. по нохд № 2/2000 г. на Военен съд, гр. П., на основание чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, съдът му е определил общо наказание по това дело и по нохд № 25/1998 г. на П. военен съд. Определението е влязло в сила на 21.03.2000 г.

С определение от 10.05.2002 г. на Л. ОС по чнд № 159/2002 г. Р. Х. е освободен условно предсрочно, с остатък от наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година, 8 месеца и 1 ден. Определението е влязло в сила на 03.05.2002 г.

От данните, съдържащи се в удостоверение № А-967/03.11.2008 г. на Окръжна и Районна прокуратура, гр. В. Т., е видно, че срещу Р. Г. Х. няма образувани наказателни производства за престъпления от общ характер.

От приложените по делото характеристики е установено, че молителят няма противообществени прояви, работил е в едно и също търговско дружество, като съвестно изпълнявал задълженията си. Към настоящия момент срещу молителя няма висящи изпълнителни дела, по които да е длъжник. Същевременно в удостоверение от съдебно-изпълнителна служба при РС, гр. П. е посочено, че е било образувано изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист, издаден по нохд № 25/1998 г. на П. военен съд, което е прекратено, на основание чл. 330, ал. 1, б. "д" от ГПК /отм./.

При тези приети за установени фактически обстоятелства, решаващият съд е направил законосъобразен извод за липсата на основания за съдебна реабилитация на Х. по посочените присъди.

Правилно съдът е констатирал, че Х. е изтърпял наказанията по цитираните присъди. От изтичане на изпитателния срок на условно предсрочното му освобождаване при изтърпяване на последното наложено наказание лишаване от свобода, са изминали повече от три години. През този период не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода и е охарактеризиран положително.

В случая обаче не е налице предвиденото в т. 2 на ал. 1 от чл. 87 НК условие - да са възстановени причинените вреди. Молителят не е възстановил причинените вреди от престъпленията, за които е бил осъден по нохд № 25/1998 г. и нохд № 127/1998 г., и двете на П. военен съд. По първото е осъден да заплати на А. Ф. сумата от 2 000 000 лв., а по второто на Т. Т. - сумата от 1 200 000 лв., и двете като обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Изложените мотиви на решаващия съд за липсата на уважителни причини по см. на чл. 87, ал. 2 от НК, които да не са дали възможност на молителя да възстанови причинените от извършените от него престъпления вреди, напълно се споделят от въззивната инстанция.

Правилно е посочено, че след изтърпяване на наказанието молителят упражнява трудова дейност, за която получава възнаграждение, с което има възможност да изплаща на лицата присъдените обезщетения.

Несериозно и незаслужаващо отговор, е твърдението за дезаинтересованост на тези лица, която е пречка за молителя да изпълни задълженията си. Възражението на защитника за изтекла погасителна давност е неоснователно. То е относимо за случаите, при които присъдените обезщетения се претендират чрез предвидените в закона способи на принудително изпълнение.

По изложените съображения, Военно-апелативният съд намира, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно, подлежащо на потвърждаване.

Водим от горното и на основание чл. 436, ал. 2 и 3 от НПК, Военно-апелативният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1/16.01.2009 г. по чнд № 1/2009 г. на Плевенския военен съд.

Определението не подлежи на жалба и протест.

REVOLUTION, не съм се задълбочавала, но ако водят гр. дело?
Навярно давността погасява правото на принудително изпълнение и въпреки, че може да изпълни и след това- ако представят СР по този въпрос пак ли не е извинително? ( чета, че било несериозно и го оставят без коментар, но все пак бездействието на К е относимо).

poli_g написа:REVOLUTION, не съм се задълбочавала, но ако водят гр. дело?
Навярно давността погасява правото на принудително изпълнение и въпреки, че може да изпълни и след това- ако представят СР по този въпрос пак ли не е извинително? ( чета, че било несериозно и го оставят без коментар, но все пак бездействието на К е относимо).

Поли не споря , просто това е единственото СР , което намерих по казуса и го поствам по желание на питащата.И според мен е относимо ,но пък явно не е достатъчно като аргумент поне според това Р.

Здравейте поли и REVOLUTION, благодаря за кратките и точни отговори,но казуса е друг.във нашия случай, няма подадена молба за изпълнителен лист.

Това да не е някое чехе?
Защото ако е НОХД, то има издаден в полза на държавата такъв за съдебно-деловодните разноски, вкл. тези на ДП.

Всъщност когато си вадите справка от НАП за липса на висящо изпълнително дело нещата ще се изяснят.

Въпреки постнатото от колегата, има СР по които при липса на висящи изп. дела във вр. с публичните вземания по присъдата допускат заличаване на осъжданията.


А на места, дори да няма висящи ИД, искат обезателно нот. заверена декларация от пострадалото лице, че няма претенции и сумата му е изплатена.

poli_g написа:Въпреки постнатото от колегата, има СР по които при липса на висящи изп. дела във вр. с публичните вземания по присъдата допускат заличаване на осъжданията.

Ми ако няма причинени вреди , нормално да ги заличават.Ако има вреди обаче няма как да стане.Дали има или няма изпълнителен лист няма значение.От значение е възстановени ли са вредите и ако не има ли уважителни причини за това.Ако няма уважителни причини няма съдебна реабилитация.

Е, ти коя причина си чел да е уважителна?

апострофирането ти не е на място- не съм визирала посочените от теб деяния.

poli_g написа:Е, ти коя причина си чел да е уважителна?

апострофирането ти не е на място- не съм визирала посочените от теб деяния.

Ми много са , дори и такива . "Последното се установява от представената служебна бележка
от СИС при РС-К., че срещу лицето няма образувани и непрекратени
изпълнителни дела. В тази връзка следва също така да се посочи, че не може
да се вменява в тежест на молителя, обстоятелството, че НОХД №107/92 г. по
описа на ОС-К. е унищожено, поради изтекъл срок на съхранение, по което
дело е бил осъден за извършена от него в съучастие кражба, като
непълнолетен, поради което и не може да се установи, имало ли е
невъзстановени вреди. Последното се явява и уважителна причина по смисъла
на чл.87, ал.2 от НК"

Не знам кой деяния имаш предивд , аз има предвид деяния като тези в дискутирания случай , с уважен ГИ , следователно и пострадал с причинени вреди.

Това изобщо не е уважителна причина- регистри се съхраняват с години, за разлика от делата, ама някой го е огряло слънцето.

Здравейте, Поли и REVOLUTION, на въпроса на Поли за справката от НАП, няма образувани изпълнителни дела, даже да съм по конкретна извадена е справка и от Камарата на частните съдебни изпълнители и в нея няма образувани изпълнителни дела