Re: Постановление 3/82 г. на Пленума на ВС
Публикувано на:
13 Ное 2011, 17:41от ch3oh
Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС
По някои въпроси на документните престъпления.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 351
чл. 308 - 319 НК
чл. 5 ,
чл. 93, т. 5, 6 и 9 ,
чл. 148, ал. 1, т. 4 ,
чл. 201 - 205 ,
чл. 212 ,
чл. 222 ,
чл. 232,
чл. 274, ал. 1 НК
1. Предмет на документните престъпления е този документ, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение. 2. Официалните удостоверителни знаци не са документи и затова не могат да бъдат предмет на документни престъпления. 3. Определение на понятието официален документ е дадено в чл. 93, т. 5 НК. Частен документ е този, който е съставен от частно лице лично или като представител на друго частно лице или от длъжностно лице извън кръга на службата му, съответно от представител на обществеността извън кръга на възложените му функции. 4. Нотариалната заверка на частния документ не го превръща в официален документ. В тези случаи е налице комплекс от документи на една и съща материална основа: частен документ, съставен от частни лица, и официален документ - нотариалната заверка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му. В зависимост от това коя част от документа е засегната при подправката, деецът ще отговаря за подправка на официален или частен документ. Ако едновременно са засегнати и двете части, ще отговаря за подправка както на официален, така и на частен документ при условията на реална съвкупност. 5. Характеристиката, съставена от длъжностно лице в общинските народни съвети или други държавни органи и организации в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции по установения ред и форма, е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК , когато съдържа факти или обстоятелства с правно значение. Характеристиката може да бъде предмет на лъжливо документиране в официален документ по чл. 311 НК. Оценката не е елемент на характеристиката като официален документ. Когато обаче тя се основава на факти, които обективно не съществуват и има клеветнически характер, деецът може да отговаря по чл. 148, ал. 1, т. 4 НК , ако е действал умишлено. 6. Истински документ ще е налице, когато изразеното писмено изявление е на действителния автор на документа. За неистинността на документа е без значение дали съдържанието на изявлението е вярно или невярно. От значение е дали посоченият автор в действителност не е съставил документа. Различието между неистински документ и документа с невярно съдържание (лъжливото документиране) се заключава в това, че неистинността при първите се отнася до неавтентичността на автора на документа, а вторият документ е истински по произход, но съдържа неверни обстоятелства или изявления. Диспозитивните документи не могат да бъдат предмет на лъжливо документиране по чл. 311, чл. 312, чл. 313, чл. 314 НК. 7. Документи с невярно съдържание могат да бъдат само удостоверителните документи. 8. Подправката по чл. 308 НК се изразява в две форми: съставяне на неистински и преправяне на истински документ. За съставянето на неистински документ деецът ще носи отговорност и когато той е с вярно съдържание, както и когато е съставен след предварително съгласие на лицето, от чието име е издаден. В тези случаи следва да се прецени дали не са налице условията на чл. 9, ал. 2 НК. Съдържанието на документа включва както изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата, снимка и др. Преправянето на истинския документ, когато е засегнато изявлението, не води до създаване на документ с невярно съдържание, а до превръщането му във вид неистински документ. Затова деецът ще носи отговорност за документна подправка по чл. 308, чл. 309, чл. 310 НК, а не по чл. 311, чл. 312, чл. 313, чл. 314 НК. При преправяне на истински документ отговорността е налице само ако е засегнато правното значение на документираното изявление. Несъвършенството в подправката (съставяне на неистински или преправяне на истински документ) не изключва обществената опасност на деянието. Затова дори и когато тя е очевидна, ще е налице отговорност по чл. 308, чл. 309, чл. 310 НК. 9. Престъплението по чл. 308 НК е завършено със съставянето на неистинския документ. Когато за съставянето на документа са необходими не едно, а няколко действия, опитът е възможен. Престъплението по чл. 309 НК е завършено, когато документът е употребен. Употребата ще е налице при представяне на документа пред съответното длъжностно или частно лице. Когато деецът се е насочил пряко и непосредствено към употребата, но още не е използвал документа, ще е налице опит. Ако преди употребата деецът се е отказал доброволно от довършване на престъплението, следва да намери приложение чл. 18, ал. 3, б. "а" НК. Когато частният документ е съставен или преправен от дееца чрез друго лице, отговорността на последното ще е налице ако има общ умисъл и за употребата на документа. При липсата на общ умисъл ще е налице посредствено извършителство. 10. За съставянето на неистински или преправянето на истински официален или частен документ в чужда държава от чужд гражданин с цел да бъде използван на територията на Република България или за преминаване през границите на страната, когато са налице условията на чл. 5 НК, деецът ще носи отговорност по чл. 308 или по чл. 309 НК в зависимост от това, дали се касае за официален или частен документ. 11. Когато подправката (съставянето или преправянето на документа) е извършена от длъжностно лице извън кръга на службата му, в зависимост от вида на документа то ще носи отговорност по чл. 308 или 309 НК. 12. Лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински удостоверителен (официален или частен) документ, в който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на обективната действителност. Деянието е несъставомерно по чл. 311 НК, когато документът е съставен от длъжностно лице извън кръга на службата му. В тези случаи може да е налице друго престъпление, например по чл. 274, ал. 1 НК. 13. Деянието е съставомерно по чл. 314 НК, когато редът за съставяне на официален документ въз основа на заявление на частно лице е установен със закон, указ, постановление, правилник или наредба. 14. Изразът "чужд или не изключително нему принадлежащ документ" по чл. 319 НК се отнася за лицето, което има право да държи документа, да го притежава и ползва правомерно и да черпи права от него. Това право може да принадлежи изключително на друго лице, но може да принадлежи едновременно и на дееца. В последния случай законът има предвид документ, който не принадлежи изключително на дееца. Под понятието "другиму" и "другиго" в текста на чл. 319 НК се разбират както физически, така и юридически лица. 15. Маловажен случай по чл. 309, ал. 3 и чл. 311, ал. 2 НК ще е налице, когато съвкупната преценка на всички данни и обстоятелства по делото обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи по чл. 309, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК.
------------------------
Документните престъпления,извършени самостоятелно и като елементи от състава на други престъпления, заемат значителен дял в общата престъпност. Твърде често те са свързани с престъпленията по чл. 201 - 205, чл. 212, чл. 222 и 223 НК и др.
Документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи и организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.
При разглеждането и решаването на делата за документни престъпления съдилищата поначало отчитат степента на обществената опасност на този вид престъпления и правилно тълкуват и прилагат закона. Допускат се и някои отклонения и грешки, които водят до противоречива практика.
За да се внесе еднаквост при тълкуването и прилагането на закона, Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде следните разяснения:
1. В съдебната практика се допускат грешки при изясняване предмета на документните престъпления.
Предмет на документните престъпления по Наказателния кодекс са конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение. Документът съдържа факти или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения.
Правното значение е съществен елемент на документа. Това е така, защото ако материализираното изявление няма правно значение при лъжливото документиране, документната подправка, престъпното ползване, унищожаването, скриването и повреждането на документа, не биха се увредили или не би се създала опасност от увреждане на обществените отношения, свързани с документирането. Деянието ще е несъставомерно поради липса на обществена опасност.
2. Не винаги се разграничават документите от удостоверителните знаци. Официалните удостоверителни знаци не са документи по смисъла на Наказателния кодекс. Те се отличават от документите по характер, съдържание и форма, поради което могат да бъдат предмет на други престъпления по НК. Документът представлява материализирано мисловно съдържание, изразено с помощта на писменоезиковата форма. Това придава трайност на предмета и позволява да се изясни точно и подробно направеното изявление.
Различните видове официални удостоверителни знаци са абстрактно и мълчаливо изразени изявления в клиширана форма. В някои от тях са материализирани права и задължения - входни билети, билети за превоз, бонове за бензин, купони за храна и др. Използваните цифри, букви, отделни думи и т. н. са необходими елементи или отличителни белези на възприетата клиширана форма. Ето защо официалните удостоверителни знаци не могат да бъдат предмет на документни престъпления.
3. Допускат се и грешки при разграничаване на официалните и частните документи. Определение на понятието официален документ е дадено в чл. 93, т. 5 НК. При документната подправка по чл. 308 и 310 НК, когато формата и редът за съставянето на документа не са установени с нормативен акт, за наличието на официален документ не трябва да се изхожда от изискванията за правната му валидност и доказателствена сила, а от неговата годност да създаде заблуждение у другиго. В тези случаи за съставомерността на деянието е без значение дали той е издаден във форма на служебна бележка вместо удостоверение, дали е подписан от едно вместо от две лица, дали има изходящ номер, или няма такъв, дали има, или няма дата, дали е поставен, или не е поставен печат (когато не е задължителен). Достатъчно е той да може да се възприеме от лицето, на което е предявен, като редовен официален документ.
Частен е всеки документ, който е съставен от недлъжностно лице лично или като представител на друго частно лице, както и когато е съставен от длъжностно лице не в кръга на службата му или от представител на обществеността извън кръга на възложените му функции.
4. В някои съдебни актове се приема, че нотариалната заверка на частен документ - писмен договор, разписка, декларация и други, променя вида на документа от частен в официален.
Това становище е неправилно. При нотариалната заверка на частен документ съответното длъжностно лице, което извършва заверката, удостоверява достоверността на датата или съдържанието на документа, или подписите на лицата, съставили документа. От това следва, че нотариалната заверка не засяга самото изявление, направено от частното лице, поради което тя не превръща частния документ в официален. В тези случаи обективно съществуват два документа върху една материална основа. Налице е комплекс от документи: частен документ, съставен от частни лица, официален документ - нотариална заверка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му. С оглед на удостоверителния характер нотариалната заверка може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл. 311 НК.
Всяка от отделните части на нотариално заверения документ може да бъде предмет на документна подправка по чл. 308 - 309 НК. В зависимост от това дали при подправката е засегнат частният документ или нотариалната заверка деецът ще отговаря за подправка на частен или официален документ. Тя може да засегне едновременно и частният документ, и нотариалната заверка. В този случай деецът ще носи отговорност за подправка на частен и на официален документ при условията на реална съвкупност.
5. В практиката се срещат противоречиви становища по въпроса дали характеристиките, издавани от общинските съвети или други държавни органи и обществено-политически организации, са официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 НК.
Характеристиките се издават от общинските народни съвети, други държавни и обществено-политически органи и организации, когато това е предвидено в нормативен акт. Те се съставят въз основа на официални данни, съдържащи се в книжата, които се намират в тези органи или организации, на официални данни, получени от други органи и организации и писмени сведения на граждани. Обикновено характеристиките съдържат факти или обстоятелства, въз основа на които се дава една или друга оценка за поведението, личните и деловите качества на лицето, за което се отнася. Дадената оценка е свързана винаги с различни последици - положителни или отрицателни, за съответното лице. Това означава, че отразените в характеристиките факти или обстоятелства могат да имат пряко или косвено правно значение. Следователно характеристиките, съставени от длъжностно лице в общинските съвети, други държавни органи и организации в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции по установения ред и форма, са официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, когато съдържат факти или обстоятелства с правно значение.
Оценката в характеристиката е също изявление на автора, едно негово разбиране. Тя обаче не съдържа факти или обстоятелства, поради което не е елемент, с оглед на който трябва да се разглежда като официален документ.
Когато обаче оценката не е основана на обективно съществуващите факти и съдържа неверни данни, съставилото характеристиката длъжностно лице или представител на обществеността може да носи отговорност по чл. 148, ал. 1, т. 4 НК, ако деянието е извършено умишлено.
6. Не винаги се прави строго разграничение между неистински документ и документ с невярно съдържание. Допускат се грешки, които водят до смесване на двете понятия, а оттам и до погрешната квалификация на извършените деяния. В други случаи се приема, че документът е неистински, когато е с невярно съдържание, т. е. неистинността се свързва със съдържанието на документа.
В чл. 93, т. 6 НК е посочено кой документ е неистински. По аргумент от противното основание следва, че истински документ е този, който представлява конкретно писмено изявление на лицето, което действително го е съставило.
Определението на понятието неистински документ, дадено в чл. 93, т. 6 НК , не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на този документ. Следователно дали документът е с вярно или с невярно съдържание е бъз значение за неговата неистинност. От значение е дали авторът, посочен в документа, действително е съставил документа. Законът свързва неистинността единствено с автора на документа - с произхода на документа. Затова документът ще е неистински и когато е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният.
Различието между неистински документ и документ с невярно съдържание (лъжливо документиране) се заключва в това, че неистинността при първия се отнася само до неавтентичността на автора на документа, докато при лъжливото документиране се касае до истински по произход документ, т. е. издаден е от лицето, което има право да го състави, но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност.
7. В практиката се допускат грешки при разграничаване на диспозитивните и удостоверителните документи, в резултат на което в някои случаи неправилно се приема, че диспозитивните документи могат да бъдат предмет на лъжливо документиране.
Диспозитивните документи представляват първично изявление на автора. По своята същност изявлението изразява разпоредителни действия - да се изплати или да не се изплати определената сума, разрешение за сключване на граждански брак от непълнолетни лица, разпореждане с недвижими имоти чрез завещание, дарение или сделки и т. н. Такива са и различните административни актове - заповеди, разпореждания и др. Диспозитивните документи не удостоверяват факти, събития или обстоятелства извън самото изявление. Затова те не могат да бъдат и предмет на лъжливо документиране по чл. 311 - 314 НК.
Удостоверителните документи установяват съществуването или несъществуването на определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа - за количеството на извършената работа, за качеството на определена стока, за здравословното състояние на дадено лице и др. С оглед удостоверителната функция на този вид документи те могат да бъдат с вярно или с невярно съдържание. Ето защо само удостоверителните документи могат да бъдат предмет на лъжливото документиране по чл. 311 - 314 НК .
8. Документната подправка обхваща създаването на неистински и преправянето на истински документ. С оглед на това неправилно в някои случаи се употребява понятието "подправен документ" вместо "преправен документ".
Документната подправка по чл. 308 - 310 НК се изразява в две форми:
а) съставяне на неистински (официален или частен) документ;
б) преправяне съдържанието на (официален или частен) истински документ;
Съставянето на неистинския документ по смисъла на чл. 98, т. 6 НК представлява първично обективиране на конкретно писмено изявление. То се изразява в непосредствено материализиране на изявлението от лице, различно от посочения в документа автор. За съставянето на неистински документ деецът ще носи отговорност по чл. 308 - 310 НК и когато отразените факти или обстоятелства са верни (когато документът е с вярно съдържание). Отговорността ще бъде налице и когато лицето, от чието име е издаден документът, предварително е дало съгласие за съставянето му, защото наказателната отговорност за документна подправка е свързана със забраната да се издава документ от чуждо име. В тези случаи обаче следва да се прецени дали не са налице условията на чл. 9, ал. 2 НК.
Преправянето се изразява във въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяване или допълване на буквени или цифрови знаци или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено. Съдържанието на документа включва както самото изявление, така и всички останали необходими елементи - подпис, дата, снимки и др.
Когато в резултат на преправянето е засегнато изявлението, на документа се придава вид, че преправеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов автор. Създава се несъответствие между действителното и промененото чрез преправянето на съдържанието в тази му част не води до създаване на документ с невярно съдържание, каквото становище неправилно се застъпва в практиката, а до превръщането на истинския документ във вид неистински документ.
За съставомерността на деянието по чл. 308 - 310 НК не е необходимо съставянето не неистинския или преправянето на истинския документ да е извършено по начин, който не позволява или затруднява откриването на фалшификацията. Последната може да се окаже и не съвсем сполучлива поради липса на някои елементи при съставянето или недостатъчна прецизност в преправянето на документа. Несъвършенството в подправката (съставянето или преправянето на документа) не изключва обществената опасност на деянието. Затова дори и когато подправката е очевидна, в зависимост от това дали се касае до официален или частен документ, ще е налице престъпление по чл. 308 или 309 НК, съответно по чл. 310 НК, ако са налице и останалите елементи от състава на престъплението.
9. Престъплението по чл. 308 НК е завършено със съставянето на неистинския официален документ, който съдържа всички реквизити по чл. 93, т. 5 НК. Ако за съставянето му са необходими не едно, а няколко действия - например поставяне подписите на повече от едно длъжностно лице или на печат, когато те са задължителни, ако не са извършени всички действия, ще е налице опит.
За съставомерността на деянието по чл. 309 НК от обективна страна е необходимо освен съставянето на неистински или преправянето на истински частен документ още и неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение. Деянието ще бъде довършено, когато документът е употребен, т. е. когато е осъществена и втората съставка на двуактното престъпление. Употребата ще е налице с представянето на документа пред съответното длъжностно лице в държавен или обществен орган или пред частно лице. Това означава, че ако деецът пряко и непосредствено се е насочил към употребата на документа, макар още да не го е използвал, ще отговаря за опит. Ако пък преди употребата той се е отказал доброволно от довършване на престъплението, ще намери приложение чл. 18, ал. 3 НК.
Другата особеност на състава на чл. 309 НК, свързана с изпълнителното деяние е, че деецът може да извърши първия акт - съставянето на неистинския или преправянето на истински частен документ сам или чрез друго лице. Както при първата, така и при втората хипотеза той следва да носи отговорност като извършител.
Затрудненията по тълкуването и прилагането на закона са свързани с отговорността на другото лице, използвано от дееца за съставянето или преправянето на документа. В този случай въпросът следва да се реши в зависимост от субективния елемент на състава на престъплението. Ако е налице общност на умисъла за съставянето, респективно за преправянето на документа, както и за употребата му, другото лице, което има участие в първия акт на изпълнителното деяние, ще отговаря като съизвършител. При липса на общ умисъл относно употребата на документа ще е налице посредствено извършителство.
10.В практиката има две противоречиви становища относно отговорността при подправка на официален или частен документ, съставени или преправени от чужди граждани в чужда държава с цел да бъдат използвани на територията на Република България или за преминаване през границите на страната. Според едното становище деецът следва да носи отговорност за съставянето или преправянето на документа, а според второто - за ползването на документа.
Съгласно чл. 5 НК пределите на действие на наказателноправните норми изискват наличието на две предпоставки: първо - да е извършено престъпление от общ характер, и второ - с това престъпление да се засягат интересите на Република България или на български граждани. С оглед на това при документна подправка, извършена от чужд гражданин на чужда територия, когато са налице и двете предпоставки на закона, деецът следва да носи отговорност по чл. 308 и 309 НК, в зависимост от това дали се касае до подправка на официален или частен документ.
11. Деянието е съставомерно по чл. 310 НК, когато подправката на официален или частен документ е извършена от длъжностно лице в кръга на службата му. Ако деецът не е длъжностно лице или, макар и да има това качество, извърши деянието извън кръга на службата си, ще носи отговорност по основния състав на чл. 308 НК при подправка на официален документ или по чл. 309 НК при подправка на частен документ.
12. Лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински удостоверителен (официален или частен) документ,в който удостоверените факти или обстоятелства не съответстват на обективната действителност.
При лъжливото документиране субект на престъплението по чл. 311 НК може да бъде само длъжностно лице, в кръга на службата на което влиза задължението да отразява истината при съставяне на удостоверителен документ. Когато деянието е извършено извън кръга на службата, макар и от длъжностно лице, то не е съставомерно по чл. 311 НК. В тези случаи следва да се прецени не е ли налице престъпление по чл. 308, чл. 310, чл. 274, ал. 1 НК и др.
13.При приложението на чл. 314 НК се застъпват различни становища по въпроса дали редът за издаване на официален документ въз основа на заявление на гражданин трябва да е установен с нормативен или административен акт, или може да бъде установени без такъв акт.
Официалните документи се издават от длъжностно лице в кръга на службата му въз основа на данни, съдържащи се в официални книжа. Когато за обстоятелствата, за които трябва да се състави даден официален документ, липсват данни в официалните книжа, той се издава въз основа на заявление на гражданин, ако е установен такъв ред. Редът за съставяне на официален документ въз основа на заявление на гражданин може да бъде установен със закон, указ, постановление, правилник или наредба.
14. За съставомерността на деянието по чл. 319 НК е необходимо от обективна страна да е налице унищожаване, скриване или повреждане на чужд или не изключително принадлежащ на дееца официален или частен документ с цел причиняване другиму вреда или набавяне за себе си или другиго облага.
В практиката се срещат затруднения при тълкуването на израза "чужд или не изключително нему принадлежащ документ" и на понятието "другиму" и "другиго".
При изясняване съдържанието на израза "чужд или не изключително нему принадлежащ документ" не трябва да се изхожда от това кой е съставил документа, кой е неговият автор. Въпросът, който се поставя за разрешаване, не е фактически, а въпрос на право. Това означава, че изразът има предвид лицето, което има право да държи документа, което го притежава и ползва правомерно, което черпи права от този документ.
Правото да се държи и ползва документът може да принадлежи само на трето лице, но може да принадлежи едновременно и на дееца. В последния случай законът има предвид документ, не изключително принадлежащ на дееца.
При унищожаването, скриването или повреждането на официален или частен документ деецът винаги преследва определена цел - да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага. В зависимост от вида и характера на документа, от съдържанието на писменото изявление, при престъпното премахване на документа се причинява вреда или набавя облага както на физически, така и на юридически лица. С оглед на това под понятията "другиму" и "другиго" следва да се разбират както физически, така и юридически лица.
15. При определяне на маловажните случаи по чл. 309, ал. 3 и чл. 311, ал. 2 НК следва да се изхожда от разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. Необходимо е да се преценяват обстоятелствата, при които е съставен или преправен документът, целта на съставянето и подправката, характерът на обществените отношения, които са застрашени от невярното документиране или подправката, дали документът е употребен, или ако не е употребен, по какви причини деецът не е сторил това, значимостта на засегнатите права и отношения от престъплението, дали се касае до едно деяние или за две или повече деяния, представляващи продължавано престъпление, данните за личността на дееца, отношението му към извършеното деяние и др. Маловажен случай ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи по чл. 309, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК.