ЗБППМН и чл. 24, ал.1, т. 6 НПК

[reg_reg1]

Здравейте всички. Непълнолетен върши 15-20 кражби за около година и половина. Всяка една от тях не е на много висока стойност, поради което прокуратурата все изпраща материалите Комисията по ЗБППМН, като сочи че деянията са извършени поради лекомислие и увлечение, а други че е налице чл. 9, ал.2 НК. Комисията налага някакви по леки мерки по закона, но накрая внася искане в съда за настаняването на непълнолетния във ВУИ.
Спроред чл. 24а, ал. 4 ЗБПМН След изслушване на лицата по ал. 2 съдът се произнася в 7-дневен срок с мотивирано решение, а по т. 3 и 4 - съответно с определение, с което:
1. налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13;
2. налага друга възпитателна мярка;
3. прекратява делото и го изпраща на прокурора в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 3 /предава материалите на прокурора, когато смята, че извършеното деяние е престъпление, освен в случаите, когато непълнолетният е освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс/
4. прекратява делото в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 4.

В случая съдът е направил предвиденото в т.3 - прекратил е делото и го е изпратил на прокурора тъй като е преценил, че дори и да се приеме, че всяко от деянията е маловажен случай, то било налице продължавано престъпление.
Парадоксалното е, че всички материали произхождат от прокуратурата, тя е преценила че няма престъпление, а пък сега съдът й "нарежда" да образува наказателно производство за нещо за което прокуратурата е преценила че не е престъпление.
Най-лошото е, че определението на съда в случая не подлежи на обжалване.
В евентуално наказателно производство, ако непълнолетния бъде привлечен като обвиняем, смятам да се позова на чл. 24, ал.1, т.6 НПК - тъй като новото производство ще се яви образувано след като имало влязло в сила постановление на прокурор за прекратяване на производството за някои от кражбите, а за част от кражбите е налице дори отказ да се образува досъдебно производство.
Считате ли че съм прав.
За съжаление не можах да намеря никаква практика за изпращане на материалите от съда на прокуратурата по чл. 24а, ал.4, т.3 ЗБППМН, така че ако някой разполага с такава моля да постне.
И още нещо, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, може ли да се приравни на постановление за прекратяване на наказателно производство,по смисъла на чл. 24, ал.1, т.6 НПК, защото както казах за част от кражбите са налице постановления за прекратяване на наказателното производство, а за друга част са налице откази да се образува ДП.
Тъй като кражбите обхващат период от година и половина, а пък "непродължителен" период се счита за около година, мога ли да възразя, че не е налице продължавано престърпление или в случая прокурора ще го раздели на 2 продължавани престъпления - едното за първата година, а второто за остатъка от 6 месеца и така ще заобиколи закона?
Блогодарности на всички.

[system]

Здравейте всички. Непълнолетен върши 15-20 кражби за около година и половина. Всяка една от тях не е на много висока стойност, поради което прокуратурата все изпраща материалите Комисията по ЗБППМН, като сочи че деянията са извършени поради лекомислие и увлечение, а други че е налице чл. 9, ал.2 НК. Комисията налага някакви по леки мерки по закона, но накрая внася искане в съда за настаняването на непълнолетния във ВУИ.
Спроред чл. 24а, ал. 4 ЗБПМН След изслушване на лицата по ал. 2 съдът се произнася в 7-дневен срок с мотивирано решение, а по т. 3 и 4 - съответно с определение, с което:
1. налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13;
2. налага друга възпитателна мярка;
3. прекратява делото и го изпраща на прокурора в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 3 /предава материалите на прокурора, когато смята, че извършеното деяние е престъпление, освен в случаите, когато непълнолетният е освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс/
4. прекратява делото в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 4.

В случая съдът е направил предвиденото в т.3 - прекратил е делото и го е изпратил на прокурора тъй като е преценил, че дори и да се приеме, че всяко от деянията е маловажен случай, то било налице продължавано престъпление.

Нещо не разбрах. Комисията налага "някакви по-леки мерки по закона, но накрая внася искане в съда за настаняването ..." Това означава, че комисията за всяко от деянията е образувала отделно възпитателно дело и за едно от деянията е поискала настаняване. Защото, ако е разглеждала всички деяния като едно престъпление или една противообществена проява, комисията не може да комбинира настаняването вав ВУИ с друга възпитателна мярка, по арг. от чл. 13 ал. 2 от ЗБППМН. От друга страна обаче, след като съдът е прекратил делото с мотив, че всички деяния са продължавано престъпление, това означава, че всички деяния са били предмет на разглеждане от съда по това дело. Т. е. или комисията ги е разгледала накуп, или съдът ги е обединявал.
Иначе, съдът има това правомощие, независимо от предходното становище на прокурора за малозначителност или за увлечение или лекомислие.

В евентуално наказателно производство, ако непълнолетния бъде привлечен като обвиняем, смятам да се позова на чл. 24, ал.1, т.6 НПК - тъй като новото производство ще се яви образувано след като имало влязло в сила постановление на прокурор за прекратяване на производството за някои от кражбите, а за част от кражбите е налице дори отказ да се образува досъдебно производство.
Считате ли че съм прав.

Не. Сам пишете в началото:

прокуратурата все изпраща материалите Комисията по ЗБППМН, като сочи че деянията са извършени поради лекомислие и увлечение, а други че е налице чл. 9, ал.2 НК.

Независимо от позоваването на чл. 9 ал. 2 за част от деянията, след като основанието за прекратяване е прилагането на възпитателна мярка - чл. 24 ал. 1 т. 8 от НПК (независимо дали е споменато в постановлението), остава "опцията" за съда по чл. 24а ал. 4 т. 3 от ЗБППМН да приеме, че има престъпление.

И още нещо, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, може ли да се приравни на постановление за прекратяване на наказателно производство,по смисъла на чл. 24, ал.1, т.6 НПК

Не.

Тъй като кражбите обхващат период от година и половина, а пък "непродължителен" период се счита за около година, мога ли да възразя, че не е налице продължавано престърпление или в случая прокурора ще го раздели на 2 продължавани престъпления - едното за първата година, а второто за остатъка от 6 месеца и така ще заобиколи закона?

"Непродължителният период" от 1 година касае максималният период между две отделни деяния, за да се приемат те двете за продължавано престъпление. Ако за период от година и половина има много деяния, но те помежду си са през по-кратки периоди, според мен всички те попадат в едно продължавано престъпление.

[mirooo]

Споделям написаното от колегата system, макар че ако прокурорът е приел, че в някои от случаите е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, то тогава прекратяването трябва да е по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а не по т. 6 от същата норма. Според мен съдът е допуснал нарушение на закона, тъй като при актуалната редакция на чл. 26, ал. 6 НК преценката дали е налице продължавано престъпление е от компетентността единствено на прокурора /поредното безумие на законодателя/ и съдът не разполага с правомощия да дава указания в тази насока.

[system]

макар че ако прокурорът е приел, че в някои от случаите е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, то тогава прекратяването трябва да е по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а не по т. 6 от същата норма.

Доколкото разбрах от поста на питащия, всички деяния, вкл. и тези, за които е било прието, че са малозначителни, са били изпратени на МКБППМН. Такава възможност поначало има - деяние, което не е престъпно поради своята малозначителност, може да бъде квалифицирано като противообществена проява и да се наложи възпитателна мярка. Но това според мен пак открива на съда възможността в производството по чл. 24а от ЗБППМН да прецени, че малозначителното според прокурора деяние е престъпление.

Според мен съдът е допуснал нарушение на закона, тъй като при актуалната редакция на чл. 26, ал. 6 НК преценката дали е налице продължавано престъпление е от компетентността единствено на прокурора /поредното безумие на законодателя/ и съдът не разполага с правомощия да дава указания в тази насока.

Хм, не се бях замислял. Все пак смятам, че правомощието на прокурора по чл. 26 ал. 6 от НК да включи или не определени деяния в продължаваното престъпление не дерогира правомощието на съда по чл. 24а ал. 4 т. 3 във вр. с чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗБППМН да приеме, че всички противообществени прояви като деяния съставляват едно продължавано престъпление. Отделен е въпросът доколко решението на съда по чл.чл. 24, 24а или 24б от ЗБППМН - т. е. решение по възпитателно дело, обвързва прокурора в бъдещо наказателно производство срещу лицето както по принцип, така и относно квалификацията на деянията като продължавано престъпление. Може да се получи класически съдебно-прокурорски пинг-понг с прехвърляне на производствата между прокурора, комисията и съда.
Във връзка с разглеждания случай обаче могат да възникнат и други въпроси:
1. Може ли да бъде образувано едно възпитателно дело за повече от една противообществени прояви ? Положителният отговор изглежда логичен, но не намирам нормативна обосновка за тази възможност.
2. Ако предмет на съдебно разглеждане по различни дела са едновременно жалби срещу възпитателни мерки и предложение за мярка по чл. 13 ал. 1 т. 13 от ЗБППМН, може ли съдът да обедини тези производства в едно ? Според мен - не, защото производствата по чл. 24 и чл. 24а са различни. Но как тогава съдебният състав ще приеме теза за продължавано престъпление, ако разглежда само една противообществена проява ? Може ли съдебният състав, обосновавайки чл. 26 от НК, да се позовава на други противообществени прояви, които са предмет на разглеждане по други дела от други съдебни състави, които могат да вземат различно становище в актовете си ?

[mirooo]

Да, при липсата на конкретика, се пораждат много въпроси Ако питащият сподели повече подробности можем да обсъдим и тези хипотези.