- Дата и час: 20 Ное 2024, 19:32 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Един стар случай
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
57 мнения
• Страница 3 от 3 • 1, 2, 3
Re: Един стар случай
Следя аз кое защо, нищо, че съм си малограмотна
-
lexy21 - Активен потребител
- Мнения: 2607
- Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34
Re: Един стар случай
lexy21 написа:Следя аз кое защо, нищо, че съм си малограмотна
Ей, в този Лекс никой от майтап не разбира Добре де, да вземем сега да спим, а утре ще доизбистрим граматическите правила
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Re: Един стар случай
Ха така, от спане разбирах... като малка... в бистренето на нищо не ме бива обаче Лека от мен.
-
lexy21 - Активен потребител
- Мнения: 2607
- Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34
Re: Един стар случай
И тази тема се е изроди( извинете закъснението ми, но по много уважителни причини отсъствах- това, за да е ясно, че не съм абдикирала).
Половите престъпления са гадост! Но с тази гадост понякога работим. Интересно дело... още по-интересна фактология, а как се стигна до правописа- вие си знаете.
Темата не бе инициирана, за да се коментира престъплението и присъдата от правна страна, а с други мотиви, черпейки знания за факти и обстоятелства от съмнителни източници. Желаещ да ми опонира по този въпрос?
За това все по-малко правни теми ще се коментират( не защото на всички ни/ви всичко е ясно, а заради ... нямам обяснение-трябва да е радиация, както твърди и Иван).
По-лежерно с егото, че наистина средата е "трудна за живот".
Половите престъпления са гадост! Но с тази гадост понякога работим. Интересно дело... още по-интересна фактология, а как се стигна до правописа- вие си знаете.
Темата не бе инициирана, за да се коментира престъплението и присъдата от правна страна, а с други мотиви, черпейки знания за факти и обстоятелства от съмнителни източници. Желаещ да ми опонира по този въпрос?
За това все по-малко правни теми ще се коментират( не защото на всички ни/ви всичко е ясно, а заради ... нямам обяснение-трябва да е радиация, както твърди и Иван).
По-лежерно с егото, че наистина средата е "трудна за живот".
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Един стар случай
poli_g написа::x И тази тема се е изроди( извинете закъснението ми, но по много уважителни причини отсъствах- това, за да е ясно, че не съм абдикирала).
Половите престъпления са гадост! Но с тази гадост понякога работим. Интересно дело... още по-интересна фактология, а как се стигна до правописа- вие си знаете.
Темата не бе инициирана, за да се коментира престъплението и присъдата от правна страна, а с други мотиви, черпейки знания за факти и обстоятелства от съмнителни източници. Желаещ да ми опонира по този въпрос?
За това все по-малко правни теми ще се коментират( не защото на всички ни/ви всичко е ясно, а заради ... нямам обяснение-трябва да е радиация, както твърди и Иван).
По-лежерно с егото, че наистина средата е "трудна за живот".
Добре, независимо от подбудите за инициирането на темата, нека се опитаме да я обсъдим в рамките на нормална и надявам се полезна дискусия. Тъй като темата касаеше постановени актове на съдилищата по конкретно дело, които поствахме тук, ще си позволя да отправя молба: нека инициаторът на темата, или колегата judex се запознаят с мотивите на съдебните актове и да изложат аргументирано несъгласието си с приетите от съда квалификации и размера на наложените наказания. Делото вече е приключено, така че няма пречка тези въпроси да бъдат обсъждани.
Аз на свой ред ще се постарая да изложа процесуалните проблеми, които се породиха в хода на самото съдебно производство. Предполагам, ще бъде интересно на колегите, занимаващи се с наказателно право, а и не само на тях.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Re: Един стар случай
Лелеееее, какви страсти!
Ако бях модератор - щях да изтрия всички мнения след публикацията на съдебните актове и ... Който иска да коментира - да започне на чисто. А то... На judex не му се намериха правни аргументи и се впусна във високомерие, останалите се втурнаха след него в непродуктивни постинг и... оттече
Ако бях модератор - щях да изтрия всички мнения след публикацията на съдебните актове и ... Който иска да коментира - да започне на чисто. А то... На judex не му се намериха правни аргументи и се впусна във високомерие, останалите се втурнаха след него в непродуктивни постинг и... оттече
-
mi_lena - Потребител
- Мнения: 621
- Регистриран на: 02 Сеп 2005, 16:53
- Местоположение: София
Re: Един стар случай
Поднасям извинения за непродуктивността на моите включвания. Обещавам, че, след като се запозня в детайли с присъдата и решенията, ще се включа по същество. На този етап - адмирации към органите на досъдебното производство и съдебните състави, чието процесуално поведение е обезпечило приключване на процеса 2 г. и 5 м. след инкриминирания период, при все, че производствата са се развили в цялост / ДП, две съдебни инстанции по същество - СС по общия ред пред първа, допускане и събиране на нови доказателства от втората, касационна проверка, при повдигнати и поддържани повече от едно обвинение по отношение на повече от едно лице, конституиран частен обвинител и граждански ищец/.
-
lexy21 - Активен потребител
- Мнения: 2607
- Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34
Re: Един стар случай
Първо, поднасям най-искрени извинения към участниците в темата и четящите мненията,че нарушихме добрия тон. Искам да отбележа,че не съм коментирал никъде,че присъдата е неправилна. Дискутирахме само относно представената от жертвата декларация,че доброволно е имала сексуални контакти с подсъдимите и изложих мнението си, още преди да се запозная с фактите, на какво може да се дължи това. В общи линии,оказа се,че разсъжденията ми са правилни. Извършени са необходимите еспертизи и напълно подкрепям установената фактическа обстановка.
- judex
- Младши потребител
- Мнения: 76
- Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56
Re: Един стар случай
system написа: Преценката е колкото юрдическа, толкова и въпрос на житейски опит, на морал, на човещина, на ... как да го обясня ... на вътрешно усещане за конкретния човек и конкретния случай. Но тази преценка не се побира в критериите на вестникарските каламбури. Тя е мерило за това дали и доколко съответният съдия е изпълнил задължението си да въздаде правосъдие. И справедливост. Затова трябва да е направена задълбочено, с прецизността на юриста и същевременно с чисто човешки поглед - съдията трябва да сложи в кориците на това дело и частица от човешкото в себе си. Само тогава тази присъда ще бъде истински справедлива.
system, моля те, обясни ми малко по-подробно, стана ми любопитно. Какво разбираш под "вътрешно усещане за конкретния човек"?
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Един стар случай
kalahan2008 написа: system, моля те, обясни ми малко по-подробно, стана ми любопитно. Какво разбираш под "вътрешно усещане за конкретния човек"?
Няма значение, изтрих това мнение, съдържанието му просто не се вписва в темата.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Re: Един стар случай
Уважаеми колеги, със следващите няколко мнения ще се спра на проблемите от процесуално естество, събирането и проверката на доказателствата и приложимия материален закон.
Повдигнатите обвинения на двамата подсъдими ги постнах в първото си мнение по темата, повтарям ги за яснота.
1. отвличане с цел предоставяне за развратни действия, като лицето не е навършило 18 години, било е предоставено за развратни действия и целта е била предоставяне за развратни действия извън страната - престъпление по чл. 156 ал. 2 т. 1, 2 и 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК;
2. изнасилване при условията на продължавано престъпление, на ненавършила 18 години, с цел въвличане на пострадалата в развратни действия, с последвал опит за самоубийство и представляващо особено тежък случай - престъпление по чл. 152 ал. 4 т. 4 във вр. с ал. 3 т. 3 и 4 във вр. с ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 26 от НК;
3. противозаконно лишаване от свобода на непълнолетно лице, продължило повече от две денонощия - престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
По първото обвинение - за отвличането, от фактическа страна безспорно е установено, че за отвеждането на пострадалата не е била използвана принуда, но пострадалата не е била уведомена за истинската цел на подсъдимите. В скоби споменавам, че в първоначалните си показания пострадалата е твърдяла насилствено качване в автомобила, който я е откарал в НП. Но показанията не са дадени пред съдия и при липса на съгласие за тяхното четене в съдебната зала, не е било възможно съдът да се позовава на тези доказателства. В последващите показания както в досъдебното производство, така и пред съда, пострадалата не твърди упражняване на принуда при отвеждането й с автомобила. Установява се и наличието на предварителна уговорка с трето лице за пътуването й до града с цел намиране на работа. Така че съдът прие за безспорно установена липсата на принуда при отвеждането на пострадалата.
Това беше основанието за доста сериозен спор в пледоариите по въпроса има ли отвличане, когато за отвеждането на лицето не е било използвано насилие, а въвеждане в заблуждение относно целта на това "отвеждане". Мненията в доктрината са противоположни: А. Гиргинов смята, че е възможно отвличане чрез въвеждане в заблуждение на отвлеченото лице, докато Ал. Стойнов приема, че отвличане има само при принудително преместване на отвлеченото лице. Съдът възприе второто становище и постанови оправдателна присъда. Може само да се съжалява за оттеглянето на протеста до Апелативния съд и липсата на касационен протест, който би сезирал АС и ВКС да се произнесат по спорния в предните две инстанции въпрос.
Вторият спорен материалноправен въпрос е относно квалификацията на изнасилването като “особено тежък случай”. При все че питащият и колегата judex доста се вълнуват от направената от съда преквалификация, тук мисля, че не може да има колебания в нейната правилност. За особено тежък случай се изисква кумулативното наличие на двете предпоставки: изключително висока степен на обществена опасност на деянието и изключително висока степен на обществена опасност на дееца – чл. 93 т. 8 от НК. Ако и първата предпоставка можеше да бъде обоснована, нямаше никакви основания да се приеме наличието на втората – изключително висока степен на обществена опасност на подсъдимите. Чисто съдебно минало, липса на други общественоопасни и противоправни прояви, добри характеристични данни, дрън дрън дрън – съмнявам се че някой съд би лепнал особено тежък случай. Така че квалифицирането на деянието по чл. 152 ал. 4 т. 4 от НПК беше изключено.
Сега да се спрем на прословутия “опит за самоубийство” на пострадалата чрез скачане от терасата. Тази версия нашумя от първия репортаж от болницата, но за нея нямаше нито едно доказателство по делото. Самата пострадала не твърдеше, че се е опитвала да се самоубива, в нито един от разпитите си както в ДП така и пред съда. Затова и прокурорът не поддържаше обвинението в тази му част.
Повдигнатите обвинения на двамата подсъдими ги постнах в първото си мнение по темата, повтарям ги за яснота.
1. отвличане с цел предоставяне за развратни действия, като лицето не е навършило 18 години, било е предоставено за развратни действия и целта е била предоставяне за развратни действия извън страната - престъпление по чл. 156 ал. 2 т. 1, 2 и 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК;
2. изнасилване при условията на продължавано престъпление, на ненавършила 18 години, с цел въвличане на пострадалата в развратни действия, с последвал опит за самоубийство и представляващо особено тежък случай - престъпление по чл. 152 ал. 4 т. 4 във вр. с ал. 3 т. 3 и 4 във вр. с ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 26 от НК;
3. противозаконно лишаване от свобода на непълнолетно лице, продължило повече от две денонощия - престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
По първото обвинение - за отвличането, от фактическа страна безспорно е установено, че за отвеждането на пострадалата не е била използвана принуда, но пострадалата не е била уведомена за истинската цел на подсъдимите. В скоби споменавам, че в първоначалните си показания пострадалата е твърдяла насилствено качване в автомобила, който я е откарал в НП. Но показанията не са дадени пред съдия и при липса на съгласие за тяхното четене в съдебната зала, не е било възможно съдът да се позовава на тези доказателства. В последващите показания както в досъдебното производство, така и пред съда, пострадалата не твърди упражняване на принуда при отвеждането й с автомобила. Установява се и наличието на предварителна уговорка с трето лице за пътуването й до града с цел намиране на работа. Така че съдът прие за безспорно установена липсата на принуда при отвеждането на пострадалата.
Това беше основанието за доста сериозен спор в пледоариите по въпроса има ли отвличане, когато за отвеждането на лицето не е било използвано насилие, а въвеждане в заблуждение относно целта на това "отвеждане". Мненията в доктрината са противоположни: А. Гиргинов смята, че е възможно отвличане чрез въвеждане в заблуждение на отвлеченото лице, докато Ал. Стойнов приема, че отвличане има само при принудително преместване на отвлеченото лице. Съдът възприе второто становище и постанови оправдателна присъда. Може само да се съжалява за оттеглянето на протеста до Апелативния съд и липсата на касационен протест, който би сезирал АС и ВКС да се произнесат по спорния в предните две инстанции въпрос.
Вторият спорен материалноправен въпрос е относно квалификацията на изнасилването като “особено тежък случай”. При все че питащият и колегата judex доста се вълнуват от направената от съда преквалификация, тук мисля, че не може да има колебания в нейната правилност. За особено тежък случай се изисква кумулативното наличие на двете предпоставки: изключително висока степен на обществена опасност на деянието и изключително висока степен на обществена опасност на дееца – чл. 93 т. 8 от НК. Ако и първата предпоставка можеше да бъде обоснована, нямаше никакви основания да се приеме наличието на втората – изключително висока степен на обществена опасност на подсъдимите. Чисто съдебно минало, липса на други общественоопасни и противоправни прояви, добри характеристични данни, дрън дрън дрън – съмнявам се че някой съд би лепнал особено тежък случай. Така че квалифицирането на деянието по чл. 152 ал. 4 т. 4 от НПК беше изключено.
Сега да се спрем на прословутия “опит за самоубийство” на пострадалата чрез скачане от терасата. Тази версия нашумя от първия репортаж от болницата, но за нея нямаше нито едно доказателство по делото. Самата пострадала не твърдеше, че се е опитвала да се самоубива, в нито един от разпитите си както в ДП така и пред съда. Затова и прокурорът не поддържаше обвинението в тази му част.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Re: Един стар случай
По-интересни обаче са процесуалните "препъни-камъни" в делото. В тази връзка следва да се признае, че голяма част от процесуалните проблеми се породиха от грешки на съда.
След образуването на делото е насрочено предварително изслушване на страните по чл. 371 т. 1 от НПК. Тук беше допусната първата грешка.
Съгласно чл. 370 ал. 4 от НПК, съдът разпорежда предварително изслушване без призоваване на свидетелите и вещите лица. В случая обаче съдът направи нещо като "предварително полуизслушване" като в разпореждането посочи кои свидетели и вещи лица да не се призовават и призова останалите. Доста груб според мен процесуален гаф, който веднага беше използван от защитата да възрази за нарушаване на правата - не без основание защитниците посочиха, че при процедура по чл. 371 т. 1 от НПК единствено страните по делото могат да посочват кои свидетели и вещи лица да се разпитат. Но в крайна сметка - тъй като не дадоха съгласие за съкратено съдебно следствие, проблемът беше отстранен.
След образуването на делото е насрочено предварително изслушване на страните по чл. 371 т. 1 от НПК. Тук беше допусната първата грешка.
Съгласно чл. 370 ал. 4 от НПК, съдът разпорежда предварително изслушване без призоваване на свидетелите и вещите лица. В случая обаче съдът направи нещо като "предварително полуизслушване" като в разпореждането посочи кои свидетели и вещи лица да не се призовават и призова останалите. Доста груб според мен процесуален гаф, който веднага беше използван от защитата да възрази за нарушаване на правата - не без основание защитниците посочиха, че при процедура по чл. 371 т. 1 от НПК единствено страните по делото могат да посочват кои свидетели и вещи лица да се разпитат. Но в крайна сметка - тъй като не дадоха съгласие за съкратено съдебно следствие, проблемът беше отстранен.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Re: Един стар случай
съгласен съмм с колегата.Самите подсъдими включително пред ВКС са твърдели,че са невинни,поради което институтът на съкратено съдебно следствие е бил неприложим.И пак повтарям,основното ми възражение бе за тази декларация от страна на жертвата,която основателно не е взета под внимание от съдебните състави.Що се касае за скачането или падането от четвърти етаж,щом самата пострадала е заявила,че не се е опитала да се самоубие и не са събрани доказателства за противното,е напълно естествено двамата да бъдат оправдани по това обвинение.
- judex
- Младши потребител
- Мнения: 76
- Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56
Re: Един стар случай
препоръчвам и друг интересен казус,по-нов -НОХД 354/2010 на ЯОС,дано да публикуват скоро мотивите.
- judex
- Младши потребител
- Мнения: 76
- Регистриран на: 13 Май 2009, 19:56
Re: Един стар случай
Времето така постави нещата, че прочитът ми беше по диагонал, но все пак:
Не ми стана ясен броят на деянията /освен, че са "множество"/, включени в продължаваното пресътпеление на всеки един от подсъдимите, респективно кое от тях какъв състав осъществява - един или различни на изнасилването /и кои точно/ , как при това положение съобразихме ал. 2 и сл. на чл. 26 за всеки един подсъдим...при това положение, как "оправдахме" накрая два квалифициращи признака...
Това с прекратеното производство по протеста също ми е в мъгла... Подаден бил от окръжния прокурор на ОПШ / не прокурор при ОПШ/, пък нещо вече не бил командираван...
П.П. Не разчетох нещо в този смисъл от колегата, но, даколкото Вие се съгласихте и после се "обяснихте" - с Вашето разяснение изразявам несъгласие.
Не ми стана ясен броят на деянията /освен, че са "множество"/, включени в продължаваното пресътпеление на всеки един от подсъдимите, респективно кое от тях какъв състав осъществява - един или различни на изнасилването /и кои точно/ , как при това положение съобразихме ал. 2 и сл. на чл. 26 за всеки един подсъдим...при това положение, как "оправдахме" накрая два квалифициращи признака...
Това с прекратеното производство по протеста също ми е в мъгла... Подаден бил от окръжния прокурор на ОПШ / не прокурор при ОПШ/, пък нещо вече не бил командираван...
Аз тук грубият процесуален гаф не го виждам Призовали сме ги - снемаме самоличност на явилите се и отстраняваме от залата, после се говори ще ли бягаме съкратено или не, ако ще сме съкратени - добре, какъв е грубият процесуален проблем, че сме призовали някого, когото няма да разпитаме , а ще освободим? Как с това нарушаваме правата на подсъдимя?system написа: След образуването на делото е насрочено предварително изслушване на страните по чл. 371 т. 1 от НПК. Тук беше допусната първата грешка.
Съгласно чл. 370 ал. 4 от НПК, съдът разпорежда предварително изслушване без призоваване на свидетелите и вещите лица. В случая обаче съдът направи нещо като "предварително полуизслушване" като в разпореждането посочи кои свидетели и вещи лица да не се призовават и призова останалите. Доста груб според мен процесуален гаф, който веднага беше използван от защитата да възрази за нарушаване на правата - не без основание защитниците посочиха, че при процедура по чл. 371 т. 1 от НПК единствено страните по делото могат да посочват кои свидетели и вещи лица да се разпитат.
Аз пък не съм съгласна. Каква е пречката да признаеш фактите и да твърдиш, че си невинен по повдигнатото обвинение?judex написа:съгласен съмм с колегата.Самите подсъдими включително пред ВКС са твърдели,че са
невинни,поради което институтът на съкратено съдебно следствие е бил неприложим.
П.П. Не разчетох нещо в този смисъл от колегата, но, даколкото Вие се съгласихте и после се "обяснихте" - с Вашето разяснение изразявам несъгласие.
-
lexy21 - Активен потребител
- Мнения: 2607
- Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34
Re: Един стар случай
Ще откликна, разбира се, на призива на колегата system за дискусия по темата. За целта и ще се запозная подробно с цитираните решения. За мое съжаление, обаче, нямам възможност да го направя сега, както и в близките дни - както колегата Поли далновидно забеляза, съм студент (а, предполагам, всички помнят с какво се свързава месец Май за студентите ) - и тези дни имам изпит(и), който ми е по сърце. Незабавно след това ще се "заема" с постнатите решения.
Разбира се, има, Поли . Формално сте права - за "други мотиви" става въпрос. Неформално - не сте, разбира се.
Не мисля да се впускам в многословни писания по-гореизложените съображения и ще бъда максимално кратък: инициирах темата с ЕДИНСТВЕНОТО желание да разбера какво е окончателното решение на съда. Затова дори мислех, че темата е изчерпана, когато беше казано в едно изречение, че присъдите са потвърдени от ВКС. Действително си позволих да отбележа мимоходом и мнението си, породено от съмнителните източници . Не го направих с цел да предизвикам коментар върху това. В този ред на мисли, видно става, Поли, че не сте права.
Досегашното ми участие беше изцяло в реакция на личното обръщение на Поли към мен, а по-нататъшното ми ще се постарая да бъде само по наказателноправната страна на нещата (не и процесуалната - аз завършвам осми семестър и не бих могъл да взема адекватно участие по процесуалната).
poli_g написа:Темата не бе инициирана, за да се коментира престъплението и присъдата от правна страна, а с други мотиви, черпейки знания за факти и обстоятелства от съмнителни източници. Желаещ да ми опонира по този въпрос?
Разбира се, има, Поли . Формално сте права - за "други мотиви" става въпрос. Неформално - не сте, разбира се.
Не мисля да се впускам в многословни писания по-гореизложените съображения и ще бъда максимално кратък: инициирах темата с ЕДИНСТВЕНОТО желание да разбера какво е окончателното решение на съда. Затова дори мислех, че темата е изчерпана, когато беше казано в едно изречение, че присъдите са потвърдени от ВКС. Действително си позволих да отбележа мимоходом и мнението си, породено от съмнителните източници . Не го направих с цел да предизвикам коментар върху това. В този ред на мисли, видно става, Поли, че не сте права.
Досегашното ми участие беше изцяло в реакция на личното обръщение на Поли към мен, а по-нататъшното ми ще се постарая да бъде само по наказателноправната страна на нещата (не и процесуалната - аз завършвам осми семестър и не бих могъл да взема адекватно участие по процесуалната).
- magistrat1988
- Младши потребител
- Мнения: 36
- Регистриран на: 16 Окт 2010, 18:28
Re: Един стар случай
Добър вечер!
Съжалявам за забавянето си, надявам се все още има колеги с желание за дискусия
След като се запознах с решенията на Шуменския окръжен съд, Варненския апелативен и Върховния касационен съд бих казал, че несъгласието ми с така постановената присъда си остава оправдано и не се нуждае от голяма корекция.
I. 1. По отношение признаването за виновни на подсъдимите за престъпление по чл. 152, ал. 3, т.4, във връзка с ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26 НК се присъединявам към становището на съда. Седемгодишната присъда лишаване от свобода (под средния размер за такова престъпление) не бих оспорвал. Личното ми мнение е, че справедливата присъда би следвало да е в по-голям размер, но тъй като не се касае драстични различия, а определянето на наказанието е и въпрос на чувството за справедливост на всеки човек, намирам, че няма повод за сериозно несъгласие с определеното наказание.
2. По отношение обвинението в частта му ал. 3, т. 3 – също – такива са фактите и не е основателно. Явно "съмнителните източници" са ме подвели
3. По отношение обвинението в частта му по ал. 4, т. 4 - не намирам обосновано решението на съда.
Аргументацията на съда, а явно и не само на него, се изразява във виждането, че щом не са налице данни за обществена опасност на подсъдимите в миналото, то изключено е да е налице "особено тежък случай" поради липса на голяма обществена опасност на дееца.
Такова тълкуване на текста на чл. 93, т. 8 НК е крайно неприемливо буквоедство и проява на формализъм, водещи до погрешни изводи.
Наказателното право, а и Криминалистиката, имат в основата си принципното положение, че деецът отразява личността си в своето деяние, че деянието и деецът се намират в неразривна връзка един с друг. Поради тази причина и в съответствие с това на дееца не му се налага наказание само поради това, че е извършил дадено престъпление, а че като го е извършил, той е обективирал именно своята обществена опасност. Чл. 36 НК не предвижда, че цел на наказанието е възмездие за стореното зло другиму, а да бъде превъзпитан деецът, т. е. да бъдат "изкоренени" противообществените му нагласи (след като той е доказал чрез деянието си тяхното наличие). "Възмездие" за "резултата" на самите му действия е по-скоро гражданското обезщетение, което следва да бъде изплатено. Социалните функции на наказанието са проявление именно на идеята, че самото деяние е израз на вече съществуващата обществена опасност на дееца.
Поради това намирам за явно несериозно схващане в смисъл, че “особено тежък случай” и по-специално висока обществена опасност на дееца може да се твърди единствено когато деецът е бил 2-3 пъти вече осъждан или пък е имал “лошо поведение” до този момент, а напротив – ако е имал “примерно” държане значи случаят не може да бъде особено тежък.
По този въпрос проф. Ненов (редакция 1992 г. на Ал. Стойнов) отбелязва, че “изключително тежкото престъпление” за което единствено може да се наложи максималното наказание – доживотен затвор без право на замяна – се отличава с по-голяма и висока обществена опасност от “особено тежкия случай”. При все това че престъплението трябва да бъде с по-голяма тежест от “особено тежък случай” за да бъде “изключително тежко” е несъмнено, че максималното предвидено наказание може да бъде наложено и на неосъждано лице с добри характеристични данни ако това следва от останалите обстоятелства по делото. Няма основание следователно да се твърди, че за да бъде един случай “особено тежък” то е нужно да се докаже “кофти” минало на дееца без значение от степента на самото деяние.
Буквалното тълкуване на текста на чл. 93, т. 8 НК – “при който извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца” – също може да се тълкува в този смисъл – че самото престъпление разкрива обществената опасност на дееца, а не че е нужно непременно да е рецидивист, примерно.
Бих искал да се позова на една аналогия, за да допълня становището си. В монографията на проф. Р. Владимиров “Подкупът според българското наказателно право” се излага становището, аргументирано и със съдебна практика, че престъплението по чл. 302а НК се счита извършено и когато подкупът е в изключително големи размери. Принципно “особено големите размери” би трябвало да се отнесат към “обществената опасност на деянието” и да бъдат една от неговите характеристики. Разбирано по този начин следва да се приеме, че дори и при “особено големи размери” случаят може да не е “особено тежък”, а така също и че “особено тежкият случай” на подкуп не е свързан непременно с “особено големи размери”.
Проф. Владимиров разглежда двете предпоставки за наличието на състава по чл. 302а като единни и, явно в съответствие с изложеното виждане, че деецът отразява собствената си същност в деянието и не е нужно да се доказва, май започвам да се повтарям , общественоопасно минало – след като една от характеристиките на обществената опасност на деянието (“особено големите размери”) е достатъчна да доведе до реализирането на състава, то явно е, че счита се установена и изключително високата обществена опасност на дееца, “разкрита от извършеното престъпление” – именно поради мащаба на обществената опасност на деянието.
Намирам, че доказаните обстоятелства по делото разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието (както смята и съдът), а цитираните смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да се твърди, че подсъдимите са “с по-ниска обществена опасност от собственото си деяние”.
Бих искал, макар това да не фигурира по делото, да попитам – аз ли съм в грешка или не е израз на примерно и порядъчно поведение някой да бъде познаван като “доставчик” на момичета за платен секс, както и той самият да е дружка с “търговци” на момичета в чужбина? Всъщност и не държа на отговор, с това малко се отклонявам.
Проф. Ненов и мисля че и Л. Лютов приемат, че “особено тежък случай” може да бъде обоснован и поради наличието на няколко съставомерни квалифициращи признака, които в единството си да обосноват тази по-тежка квалификация. Тук налице са 2 такива – непълнолетие и специалната цел. Налице са също така и несъставомерни квалифициращи обстоятелства, не на последно място фактът на продължавано престъпление.
С оглед на изложеното не споделям виждането на ШОС, че не е налице “особено тежък случай“.
II. По отношение престъпление по чл. 142а, ал. 4, във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК – присъединявам се към становището на съда относно квалификацията на деянието, но не мога да споделя виждането, че справедливото наказание е три години лишаване от свобода (минималното предвидено). С оглед насилията и униженията, на които е била подложена пострадалата, с оглед двадесетдневния период не намирам никакво нормално обяснение защо (при смекчаващи вината обстоятелства само доброто минало) съдът счита за справедливо наказание в минималния размер. Нещата може да са оценъчни, но ако преобладаването на отегчаващите вината обстоятелства не е очевидно, то още по-малко е оправдано твърдението, че престъплението разкрива минимална степен на обществена опасност за деяния от този вид.
III. По отношение твърдяното престъпление по чл. 156, ал. 2, т. 1, 2 и 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК – не намирам за аргументирано това решение.
Съдът смята, че проф. Гиргинов не е дал никакви доводи за становището си. В същото време не е казал какви са тези на проф. Стойнов.
Защитата и съдът твърдят, че престъплението отвличане може да бъде осъществено само чрез насилие, като се позовават на чл. 159а, ал. 2, т. 3, предл. 1 по отношение на т. 2, предл. 2 НК. Щом в т. 3 е упоменато отвличането, а в т. 2 въвеждането в заблуждение, то явно става, че се касае за различни неща. Следователно въвеждането в заблуждение не е алтернативно изпълнително деяние на отвличането.
Първо, тази аналогия е, според мен, неподходяща. Касае се за друго престъпление, при което обстоятелствата по ал. 2 му придават характера на съставно, те просто се явяват спомагателни, за да бъде реализирано деянието по ал. 1. Несъмнено отвличането не се състои само в това да бъде оказано насилие (или да бъде въведено лицето в заблуждение), а и, най-вече, да бъде преместено противно на волята си на друго място. В т. 2 просто се указва въвеждането на лицето в заблуждение като способ за осъществяване на трафика на хора и при това следва да се има в предвид, че въвеждането на някого в заблуждение само по себе си не е престъпление. Не е подчинено на правилата на формалната логика заключението, че щом е изброено заблуждението в т. 2, то значи отвличането не може да се извърши по този начин, защото отвличането включва в себе си и преместване на лицето на друго място противно на волята му.
Второ, в посочената т. 2 на ал. 2 има също така и предл. 1, а именно – “чрез използване на принуда”. Ако разбираме че става става дума за престъплението принуда, то също включва като алтернативно изпълнително деяние насилието. В този смисъл, ако се следва логиката на ШОС, то тогава и насилието не може да бъде средство за осъществяване на отвличането, защото и то е изборено в т. 2 и следователно и нещо различно от отвличането.
Смятам, че отвличането, според както е разписан текстът в НК, е резултатно престъпление. Законодателят не е указал конкретния способ, по който трябва да се извърши деянието, за да бъде съставомерно, а на годността на деянието да доведе до престъпния резултат, т. е. всяко деяние, което е от естество да доведе до този резултат и е довело до него, е съставомерно и осъществява състава на престъплението. Оттук и намирам за правилно и необходимо да се поддържа тезата на проф. Гиргинов. Не мога да кажа същото за мнението на съда, тъй като не виждам съдържателни доводи в тази насока.
В този смисъл не съм съгласен с оправдателната присъда по това обвинение.
IV. По мое мнение подсъдимите са отговорни за още престъпления, макар и прокуратурата да не е повдигнала обвинения по тях.
1. Смятам, че подсъдимите са виновни, според доказаните факти, в престъплението принуда в условията на продължавано престъпление.
Според доказаните факти Даниела Станева е била принуждавана да кляка и става продължително време, да стои клекнала с часове, не ѝ е позволявано да спи, принуждавана е да пие бира, да ходи до магазина, да стои съблечена, да се обажда по телефона. Тези действия осъществяват състава на принуда в условията на продължавано престъпление от двамата подсъдими. Тези насилнически действия са ясно разграничени юридически от изнасилванията, тъй като са извършвани отделно от тях, по различно време и се явяват отделни, самостоятелни деяния. Това не се променя от факта, че може би са били подчинени на общата цел да се “прекърши” волята на пострадалата.
Поради тази причина намирам, че са виновни за това престъпление.
2. Смятам, че подсъдимите са виновни, според доказаните факти, за причиняването на лека телесна повреда отново в условията на продължавано престъпление.
Нанасяните побоища също са разграничени във времево отношение от изнасилванията и принудата, осъществявани са безпричинно понякога и се явяват юридически обособени, което води към извода, че подсъдимите са отговорни за това.
3. Смятам, че подсъдимите са виновни, според доказаните факти, за нанасяне на обида в условията на продължавано престъпление по същите съображения. Според фактите има поредица случаи, в които на пострадалата са нанасяни словесни обиди от подсъдимите безпричинно и разграничено както от изнасилванията, така и от другите насилнически действия.
V. Поради всички изложени факти не приемам за достатъчно задълбочено и справедливо решението на Шуменския окръжен съд, че не е необходимо приложението на чл. 24 НК.
П. П. Изложението ми може да стана по-дългичко, но ми се искаше да изложа наведнъж и в цялост основните си доводи защо приемам с резерви решението на съда по това дело.
Съжалявам за забавянето си, надявам се все още има колеги с желание за дискусия
След като се запознах с решенията на Шуменския окръжен съд, Варненския апелативен и Върховния касационен съд бих казал, че несъгласието ми с така постановената присъда си остава оправдано и не се нуждае от голяма корекция.
I. 1. По отношение признаването за виновни на подсъдимите за престъпление по чл. 152, ал. 3, т.4, във връзка с ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26 НК се присъединявам към становището на съда. Седемгодишната присъда лишаване от свобода (под средния размер за такова престъпление) не бих оспорвал. Личното ми мнение е, че справедливата присъда би следвало да е в по-голям размер, но тъй като не се касае драстични различия, а определянето на наказанието е и въпрос на чувството за справедливост на всеки човек, намирам, че няма повод за сериозно несъгласие с определеното наказание.
2. По отношение обвинението в частта му ал. 3, т. 3 – също – такива са фактите и не е основателно. Явно "съмнителните източници" са ме подвели
3. По отношение обвинението в частта му по ал. 4, т. 4 - не намирам обосновано решението на съда.
Аргументацията на съда, а явно и не само на него, се изразява във виждането, че щом не са налице данни за обществена опасност на подсъдимите в миналото, то изключено е да е налице "особено тежък случай" поради липса на голяма обществена опасност на дееца.
Такова тълкуване на текста на чл. 93, т. 8 НК е крайно неприемливо буквоедство и проява на формализъм, водещи до погрешни изводи.
Наказателното право, а и Криминалистиката, имат в основата си принципното положение, че деецът отразява личността си в своето деяние, че деянието и деецът се намират в неразривна връзка един с друг. Поради тази причина и в съответствие с това на дееца не му се налага наказание само поради това, че е извършил дадено престъпление, а че като го е извършил, той е обективирал именно своята обществена опасност. Чл. 36 НК не предвижда, че цел на наказанието е възмездие за стореното зло другиму, а да бъде превъзпитан деецът, т. е. да бъдат "изкоренени" противообществените му нагласи (след като той е доказал чрез деянието си тяхното наличие). "Възмездие" за "резултата" на самите му действия е по-скоро гражданското обезщетение, което следва да бъде изплатено. Социалните функции на наказанието са проявление именно на идеята, че самото деяние е израз на вече съществуващата обществена опасност на дееца.
Поради това намирам за явно несериозно схващане в смисъл, че “особено тежък случай” и по-специално висока обществена опасност на дееца може да се твърди единствено когато деецът е бил 2-3 пъти вече осъждан или пък е имал “лошо поведение” до този момент, а напротив – ако е имал “примерно” държане значи случаят не може да бъде особено тежък.
По този въпрос проф. Ненов (редакция 1992 г. на Ал. Стойнов) отбелязва, че “изключително тежкото престъпление” за което единствено може да се наложи максималното наказание – доживотен затвор без право на замяна – се отличава с по-голяма и висока обществена опасност от “особено тежкия случай”. При все това че престъплението трябва да бъде с по-голяма тежест от “особено тежък случай” за да бъде “изключително тежко” е несъмнено, че максималното предвидено наказание може да бъде наложено и на неосъждано лице с добри характеристични данни ако това следва от останалите обстоятелства по делото. Няма основание следователно да се твърди, че за да бъде един случай “особено тежък” то е нужно да се докаже “кофти” минало на дееца без значение от степента на самото деяние.
Буквалното тълкуване на текста на чл. 93, т. 8 НК – “при който извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца” – също може да се тълкува в този смисъл – че самото престъпление разкрива обществената опасност на дееца, а не че е нужно непременно да е рецидивист, примерно.
Бих искал да се позова на една аналогия, за да допълня становището си. В монографията на проф. Р. Владимиров “Подкупът според българското наказателно право” се излага становището, аргументирано и със съдебна практика, че престъплението по чл. 302а НК се счита извършено и когато подкупът е в изключително големи размери. Принципно “особено големите размери” би трябвало да се отнесат към “обществената опасност на деянието” и да бъдат една от неговите характеристики. Разбирано по този начин следва да се приеме, че дори и при “особено големи размери” случаят може да не е “особено тежък”, а така също и че “особено тежкият случай” на подкуп не е свързан непременно с “особено големи размери”.
Проф. Владимиров разглежда двете предпоставки за наличието на състава по чл. 302а като единни и, явно в съответствие с изложеното виждане, че деецът отразява собствената си същност в деянието и не е нужно да се доказва, май започвам да се повтарям , общественоопасно минало – след като една от характеристиките на обществената опасност на деянието (“особено големите размери”) е достатъчна да доведе до реализирането на състава, то явно е, че счита се установена и изключително високата обществена опасност на дееца, “разкрита от извършеното престъпление” – именно поради мащаба на обществената опасност на деянието.
Намирам, че доказаните обстоятелства по делото разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието (както смята и съдът), а цитираните смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да се твърди, че подсъдимите са “с по-ниска обществена опасност от собственото си деяние”.
Бих искал, макар това да не фигурира по делото, да попитам – аз ли съм в грешка или не е израз на примерно и порядъчно поведение някой да бъде познаван като “доставчик” на момичета за платен секс, както и той самият да е дружка с “търговци” на момичета в чужбина? Всъщност и не държа на отговор, с това малко се отклонявам.
Проф. Ненов и мисля че и Л. Лютов приемат, че “особено тежък случай” може да бъде обоснован и поради наличието на няколко съставомерни квалифициращи признака, които в единството си да обосноват тази по-тежка квалификация. Тук налице са 2 такива – непълнолетие и специалната цел. Налице са също така и несъставомерни квалифициращи обстоятелства, не на последно място фактът на продължавано престъпление.
С оглед на изложеното не споделям виждането на ШОС, че не е налице “особено тежък случай“.
II. По отношение престъпление по чл. 142а, ал. 4, във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК – присъединявам се към становището на съда относно квалификацията на деянието, но не мога да споделя виждането, че справедливото наказание е три години лишаване от свобода (минималното предвидено). С оглед насилията и униженията, на които е била подложена пострадалата, с оглед двадесетдневния период не намирам никакво нормално обяснение защо (при смекчаващи вината обстоятелства само доброто минало) съдът счита за справедливо наказание в минималния размер. Нещата може да са оценъчни, но ако преобладаването на отегчаващите вината обстоятелства не е очевидно, то още по-малко е оправдано твърдението, че престъплението разкрива минимална степен на обществена опасност за деяния от този вид.
III. По отношение твърдяното престъпление по чл. 156, ал. 2, т. 1, 2 и 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК – не намирам за аргументирано това решение.
Съдът смята, че проф. Гиргинов не е дал никакви доводи за становището си. В същото време не е казал какви са тези на проф. Стойнов.
Защитата и съдът твърдят, че престъплението отвличане може да бъде осъществено само чрез насилие, като се позовават на чл. 159а, ал. 2, т. 3, предл. 1 по отношение на т. 2, предл. 2 НК. Щом в т. 3 е упоменато отвличането, а в т. 2 въвеждането в заблуждение, то явно става, че се касае за различни неща. Следователно въвеждането в заблуждение не е алтернативно изпълнително деяние на отвличането.
Първо, тази аналогия е, според мен, неподходяща. Касае се за друго престъпление, при което обстоятелствата по ал. 2 му придават характера на съставно, те просто се явяват спомагателни, за да бъде реализирано деянието по ал. 1. Несъмнено отвличането не се състои само в това да бъде оказано насилие (или да бъде въведено лицето в заблуждение), а и, най-вече, да бъде преместено противно на волята си на друго място. В т. 2 просто се указва въвеждането на лицето в заблуждение като способ за осъществяване на трафика на хора и при това следва да се има в предвид, че въвеждането на някого в заблуждение само по себе си не е престъпление. Не е подчинено на правилата на формалната логика заключението, че щом е изброено заблуждението в т. 2, то значи отвличането не може да се извърши по този начин, защото отвличането включва в себе си и преместване на лицето на друго място противно на волята му.
Второ, в посочената т. 2 на ал. 2 има също така и предл. 1, а именно – “чрез използване на принуда”. Ако разбираме че става става дума за престъплението принуда, то също включва като алтернативно изпълнително деяние насилието. В този смисъл, ако се следва логиката на ШОС, то тогава и насилието не може да бъде средство за осъществяване на отвличането, защото и то е изборено в т. 2 и следователно и нещо различно от отвличането.
Смятам, че отвличането, според както е разписан текстът в НК, е резултатно престъпление. Законодателят не е указал конкретния способ, по който трябва да се извърши деянието, за да бъде съставомерно, а на годността на деянието да доведе до престъпния резултат, т. е. всяко деяние, което е от естество да доведе до този резултат и е довело до него, е съставомерно и осъществява състава на престъплението. Оттук и намирам за правилно и необходимо да се поддържа тезата на проф. Гиргинов. Не мога да кажа същото за мнението на съда, тъй като не виждам съдържателни доводи в тази насока.
В този смисъл не съм съгласен с оправдателната присъда по това обвинение.
IV. По мое мнение подсъдимите са отговорни за още престъпления, макар и прокуратурата да не е повдигнала обвинения по тях.
1. Смятам, че подсъдимите са виновни, според доказаните факти, в престъплението принуда в условията на продължавано престъпление.
Според доказаните факти Даниела Станева е била принуждавана да кляка и става продължително време, да стои клекнала с часове, не ѝ е позволявано да спи, принуждавана е да пие бира, да ходи до магазина, да стои съблечена, да се обажда по телефона. Тези действия осъществяват състава на принуда в условията на продължавано престъпление от двамата подсъдими. Тези насилнически действия са ясно разграничени юридически от изнасилванията, тъй като са извършвани отделно от тях, по различно време и се явяват отделни, самостоятелни деяния. Това не се променя от факта, че може би са били подчинени на общата цел да се “прекърши” волята на пострадалата.
Поради тази причина намирам, че са виновни за това престъпление.
2. Смятам, че подсъдимите са виновни, според доказаните факти, за причиняването на лека телесна повреда отново в условията на продължавано престъпление.
Нанасяните побоища също са разграничени във времево отношение от изнасилванията и принудата, осъществявани са безпричинно понякога и се явяват юридически обособени, което води към извода, че подсъдимите са отговорни за това.
3. Смятам, че подсъдимите са виновни, според доказаните факти, за нанасяне на обида в условията на продължавано престъпление по същите съображения. Според фактите има поредица случаи, в които на пострадалата са нанасяни словесни обиди от подсъдимите безпричинно и разграничено както от изнасилванията, така и от другите насилнически действия.
V. Поради всички изложени факти не приемам за достатъчно задълбочено и справедливо решението на Шуменския окръжен съд, че не е необходимо приложението на чл. 24 НК.
П. П. Изложението ми може да стана по-дългичко, но ми се искаше да изложа наведнъж и в цялост основните си доводи защо приемам с резерви решението на съда по това дело.
- magistrat1988
- Младши потребител
- Мнения: 36
- Регистриран на: 16 Окт 2010, 18:28
57 мнения
• Страница 3 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 84 госта