„От събраните по делото многобройни доказателства съдът счете, че са налице предпоставките, визирани в Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, даващи основание за уважаване на предявения иск в по-голямата му част. По отношение на първия ответник има две влезли в сила присъди за престъпления (по чл. 214 от НК - изнудване, и по чл.155 от НК – сводничество), попадащи в обхвата на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД, което се явява необходимо условие за образуване на настоящото производство. Видно от събраните по делото доказателства, през проверявания период (1982 г. – 2006 г.) С.Х. е придобил имущество, което е на „значителна стойност” (по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона), като се установява пълно несъответствие между стойността на същото и доказаните средства, получени от С.Х. от законни източници. Съгласно ЗОПДИППД не е необходимо да се докаже причинна връзка между характера на престъпната дейност, за която е осъден ответникът, и придобиването на имуществото. Законът не предвижда имуществото да е придобито само в следствие на престъпленията, за които лицето е осъдено с влезли в сила присъди. На основание чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД, причинната връзка между престъпната дейност и придобитото имущество се предполага, докато не е установен законен източник на доходи.В хода на производството се установява, че недвижимите имоти, за които съдът е постановил да бъдат отнети в полза на Държавата, са били прехвърлени от С.Х. на Д.Б. в рамките на два дни (за имотите в Габрово – на 10.08.2005 г. и за имота в София на 11.08.2005 г.). Съдът счита, че в случая като най-безспорен се налага изводът, че сделките са осъществени с цел укриване на имущество, предвид обстоятелството, че към този момент по отношение ответника С.Х. е започнало наказателно производство за престъпление по чл.155 от НК и е бил влязъл в сила ЗОПДИППД, в обхвата на който попада посоченото престъпление.
По отношение на останалото имущество, посочено в мотивираното искане на КУИППД, съдът счита, че не са налице законовите предпоставки за отнемането му в полза на държавата. Видно от събраните по делото доказателства, продажбите на моторните превозни средства, на дружествените дялове и частта от имот в с. Кметовци са осъществени на по-ранен етап и са придобити от трети добросъвестни лица.“
Здравейте отново, надявам се коректно да цитирам - цитата е от цитат , но източник е самия съд.Това разбиране за презумпцията ме смущаваше / а то произтича направо от Закона, така си пише в Закона/ и се надявах Революшън да е прав.Далече съм от мисълта че титулярът на присъди по 214 и 155 буди състрадание/ не говорим редно ли е нередно ли е , трябва ли , не трябва ли, а за качеството на нормата/, продължавам да твърдя, че у закона има нещо криво, макар идеята да му е много вярна. Дано презумираните факти са реални факти.