Явно от дознанието ще се погрижат да е във водица до края на делото,че да си я отнемат в крайна сметка на осн. чл.238 ал.3 НК.
2.Имаш си гора 10 дка.Някой краде от там дърва,но бива съден по чл.235 НК,а не за кражба(що за откачена история, не ми е ясно), а отрязаните ти 50 куб.м. дръвца си ги взима държавата по силата на странната норма на ал.7,където се говори за "предмет на престъплението". В тая връзка,поне в чл.238 ал.3 НК са си направили труда да го нарекат "придобитото чрез....
Считам че тези текстове са в абсолютно противоречие с чл.53 НК конкретно ал.2 б. "б"
П.П. И докато при рибата може да има място за дискусия дали уловената такава(да вземем примера с "зашеметяването") "принадлежи" на дееца(чл.53 ал.1 б. "б"),то при дървата за какво говорим?
*Ще се спра обаче и на друго.Ако го нямаше този текст какво е положението?Имаме унищожаване-сече човека яко дървета.После ги краде,като кражбата е в размер на цената на отрязаните вече дърва(ще ги смятат по кубици).Мисля че не може да има спор по въпроса за съвкупност от чл.216 и кражбата.
И ако в подобен случай мога да си предявя ГИ за цената на унищожените дървета(било по делото по 216 НК,било отделно),то защо да не мога да си предявя иск за кубиците дърва по делото за кражбата? Без разбира се да се обогатявам-в смисъл-или едното ,или другото.Или по-точно казано,ако си искам "парите от кражбата" и така цената на откраднатите дърва не надвишава самата "посечена гора",мога да си претендирам в допълнение останалото.
При кражбата-връщат ми дърветата от ДП-то и най-много да си искам нещо до пълния размер на щетата с иск по чл.45 ЗЗД.
Тук сега по чл.235 НК как да стане тази работа? И изобщо интересен е въпроса за съотношението м/у кражбата и това деяние,при наличието на несъмнено доказано намерение за своене-събира и сече дърва за да се огрява с тях.За мен си е чиста кражба,но не вярвам да има такъв случай,като гледам практиката по 235 НК.
) и вземе да ти задава по три пъти един и същи тъп въпрос...изгоря ти шестицата... 