начало

ВСС търси осем щата за административни съдии от прокуратурата ВСС търси осем щата за административни съдии от прокуратурата

ПТП със средна телесна и невъзст значителни щети и 78а НК

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


ПТП със средна телесна и невъзст значителни щети и 78а НК

Мнениеот prim444 » 21 Окт 2011, 17:46

Здравейте. Имаме обвинение по чл. 343 б. "б" НК - средна талесна повреда. От катастрофата имаме и значителни имуществени щети - над 15 000 лв.
Трябва ли тези щети да бъдат възстановени за да се приложи чл. 78а НК. Намерих някакво решение на ВКС според което трябва да са възстановени. Интересува ме това ли е константната съдебна практика. Ако нямкой има решения на ВКС в обратния смисъл моля да ми ги посочи.
А ето го и решението за което говоря:

Решение № 439 от 4.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 458/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева
чл. 78а, ал. 1 НК

чл. 343, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК

От съдържанието на разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. "б" НК е видно, че в тази хипотеза деецът отговаря независимо дали са настъпили последиците по б. "а" на същия текст, т.е. за причинени "значителни имуществени вреди". Следователно хипотезата по б. "а" се поглъща от тази по б. "б" по чл. 343, ал. 1 НК.





--------------------------------------------------------------------------------


Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Г от Старозагорски АК, като упълномощен з. на подсъдимия А срещу нова присъда от 24.06.2009 г., постановена от Старозагорски окръжен съд по в нохд № 276/2009 г., по описа на същия съд.

В жалбата са въведени две касационни основания:

- по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на закона, с твърдение, че въззивният съд неправилно е приел, че спрямо подсъдимия има повдигнато обвинение за причинени имуществени вреди, поради което неправилно отменил приложената от първата инстанция диференцирана процедура по чл. 78а ал. 1 НК "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание";

- по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наказанието, по отношение сроковете за мерките по наказанието "пробация" и за лишаването от право да се управлява МПС. Твърди се, че съдът не е съобразил всички смекчаващи отговорността обстоятелства, включително и това, че с това наказание е лишен от препитания, тъй като управлението на МПС е свързано пряко с професията му.

Направено е изрично искане за отмяна на новата присъда по първото основание и по подразбиране, поради липса на изрично токова, за изменение на същата по второто основание.

Пред третата инстанция, подсъдимият и неговият упълномощен з., редовно призовани, не се явяват.

Частният обвинител Р. П. Н., редовно призован, не се явява, както и неговият п. - адвокат Р от АК - Стара Загора. Последната е изпратила до Вкс писмено възражение срещу касационната жалба, в която изразява становище за оставяне в сила на новата присъда.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на новата присъда в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 49/23.02.2009 г. по н о х д № 51/2009 г., състав на Казанлъшкия районен съд е признал подсъдимия - жалбоподател А. Г. за виновен в това, че на 8.09.2008 г. на първокласен път I-5, на разклона за с. Х., при управление на л. а. "Мерцедес" е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 и 2, изр. Второ, чл. 25, ал. 1 и чл. 37 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Р. П. средна телесна повреда и за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" пр. 2 НК, на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание - глоба, в размер на 1 000 лева.

По жалба на частния обвинител, въззивният съд отменил тази присъда и вместо нея постановил, че признава подсъдимия за виновен в посоченото престъпление и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, му наложил наказание "пробация", за срок от една година с мерките по чл. 42а ал. 2, т. 1 и 2 НК, като на основание чл. 42б ал. 1 и 2 НК, определил минимално предвидената периодичност за първата мярка-два пъти седмично.

Освен това, на основание чл. 343г НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година.

Касационната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция принципно не приема тезата на защитата развита в жалбата, че на подсъдимия не е било известно обстоятелството за причинена значителна имуществена вреда на процесното МПС, както и размера й. Видно от съдържанието на обвинителния акт, връчен на подсъдимия по надлежния процесуален реда, на стр. 2, с позоваване на съдебно-оценителна експертиза, прокурорът е посочил стойността на щетата на мотоциклет "Сузуки", в размер на 1 581 лева, с уточнението, че не са възстановени на пострадалия /частен обвинител в съдебната фаза на процеса/.

Неоснователно е възражението в жалбата, че на подсъдимия не му е повдигано обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК и не му е известно какво задължение следва да погаси, за да се ползва от диференцираната процедура по чл. 78а НК. Първо, законосъобразно е съждението в проверяваното решение, че от съдържанието на разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. "б" НК е видно, че в тази хипотеза деецът отговаря независимо дали са настъпили последиците по б. "а" на същия текст, т. е. за причинени "значителни имуществени вреди". Именно поради поглъщането на хипотезата по б. "а", от тази по б. "б" по чл. 343, ал. 1 НК, в диспозицията на обвинението, както в обвинителния акт, така и в присъдата не е изписана сумата като размер на причинените вреди, както и текстът по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК. Достатъчно е, причинената значителна щета е отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт и е обсъдена в мотивите към проверяваното решение. Подсъдимият е знаел какво обезщетение следва да заплати на пострадалото лице, по отношение на имуществените последици от деянието му, за да се ползва от привилегията да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административна санкция.
Поради изложеното настоящият състав намира атакуваното решение, с което законосъобразно е коригирана присъдата на първостепенния съд за правилно, а възраженията на подсъдимия за неоснователни.

Неоснователно е и неговото възражението за явна несправедливост на наказанието. Както вече се посочи, наказанието на подсъдимия е определено, като е приложен чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК и предвиденото за деянието наказание лишаване от свобода е заменено с друг вид по-леко наказание. При това положение, твърдението на защитата, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на извършеното е неубедително и не почива на данните по делото, съобразени от въззивния съд.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда от 24.06.2009 г., постановена от Старозагорски окръжен съд по внохд № 276/2009 г., по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
prim444
Младши потребител
 
Мнения: 36
Регистриран на: 24 Мар 2011, 14:31

Re: ПТП със средна телесна и невъзст значителни щети и 78а Н

Мнениеот reg_reg1 » 15 Ное 2011, 22:03

Ако се приеме абсурда, че при ПТП със значителни щети + средна телесна повреда и без да възстановиш щетите ще ти се приложи 78а НК, а пък при ПТП само със значителни щети, ако не ги възстановиш не само че ще те осъдят без прил на 78а НК, че и в затвора можеш да влезеш, то хората при катастрофа ще се молят освен значителни щети да са причинили и средна тел повреда :lol:
reg_reg1
Потребител
 
Мнения: 101
Регистриран на: 17 Яну 2011, 22:38

Re: ПТП със средна телесна и невъзст значителни щети и 78а Н

Мнениеот ihuahu » 01 Дек 2011, 17:32

prim444 написа:Здравейте. Имаме обвинение по чл. 343 б. "б" НК - средна талесна повреда. От катастрофата имаме и значителни имуществени щети - над 15 000 лв.
Трябва ли тези щети да бъдат възстановени за да се приложи чл. 78а НК.



Точки "а", "б" и "в" от чл. 78а от НК са кумулативно свързани. Неизпълнение на кое да е от тези три условия води до невъзможност за прилагане на 78а.

За справка: (не мога да предоставя текста, съжалявам) ТР № 88/17.ХІІ.1982год. по н.д. № 73/82год. на ОСНК
ihuahu
Младши потребител
 
Мнения: 24
Регистриран на: 28 Ное 2011, 16:48

Re: ПТП със средна телесна и невъзст значителни щети и 78а Н

Мнениеот reg_reg1 » 14 Дек 2011, 14:44

Решение № 124 от 31.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 778/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова

чл. 209, ал. 1 НК

чл. 309, ал. 1 НК

чл. 27, ал. 2 ЗЗД

чл. 29 ЗЗД

чл. 45 ЗЗД

И при сключената при измама сделка и при измамата като престъпление, се изисква умишлено въвеждане в заблуждение на лицето. Но само при измамата, като престъпление, се изисква задължително да е получена имотна облага от дееца и едновременно да е настъпила имотната вреда за измамения. Ето защо, правните възможности при порока на волята, който поражда правните последици за развалянето на сделката по чл. 87 ЗЗД, чл. 189 ЗЗД, или за обезщетение за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД от измамената страна, не са разграничителен критерий между измамата по чл. 29, вр. с чл. 27 ЗЗД и между измамата, като основание за наказателна отговорност на дееца, когато сделката е средството за извършване на деянието по чл. 209 НК.


————————————————————————————————


Делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, по искане от осъденият С. К. К., за възобновяване на производството по внохд № 252/02 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на решение № 101 от 6.07.2009 г., с което е потвърдена присъда № 49/17.03.09 г. по нохд № 3301/08 г. на Русенския районен съд. Твърди се че е допуснато съществено нарушение на закона - основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК при прилагането на чл. 209, ал. 1 НК . Липсва обективна и субективна съставомерност на деянието на осъдения и се иска оправдаване във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В конкретния случай, осъденият не е причинил имотна вреда на лицето А. Д. Неоснователно е прието че сделката е нищожна, тъй като продажбата е породила своите правни последици, а евентуално при развалянето й, на основание чл. 87 ЗЗД, приобретателят Д., ще може да поиска и да получи обратно от подсъдимия цената, която е платил за имота и следователно, той не търпи имотна вреда, а тя е задължителен елемент от обективната страна на състава. Срещу цената на имота, която Д. е платил на осъдения, е получил недвижим имот, с пазарна стойност много по-голяма от сумата, която е платена като негова цена на К. Никой не е оспорил правото на собственост върху имота на свид. Джинни и не е развалил сделката. Следователно няма измама по чл. 209 НК. Липсва умисъл за причиняване на вреда, тъй като осъденият е купил процесните имоти от свид. Величка Н. и не е ощетил никого, още повече че тя също не е била техен собственик. По отношение осъждането му по чл. 309 НК сочи нарушение на закона поради неприлагане на чл. 78а НК. Деянието е извършено за времето 22.07.-5.08.05 г., преди изменението на чл. 78а, ал. 6 НК (ДВ Бр. 75/06 г.) и нормата следва да се приложи, поради това, че е по-благоприятният закон за осъдения, съгл. чл. 2, ал. 2 НК. Иска се отмяна и на чл. 23, ал. 1 НК.

В съдебно заседание осъденият К. се явява лично и с упълномощен от него защитник - адвокат Б. Поддържат искането с доводи за съществено нарушение при приложението на материалния закон . Позовава се на ТР № 88/82 г. на ОСНК и на ПП № 7/85 г. на Пленума на ВС, че с деянието по чл. 309, ал. 1 НК не са причинени имуществени вреди и няма пречка да се приложи административнонаказателна отговорност за същото.

Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като законът е приложен правилно. Неоснователно е искането за оправдаване по обвинението по чл. 209, ал. 1 НК. За приложението на чл. 78а НК трябва да са възстановени имуществените вреди, причинени от деянието по чл. 309, ал. 1 НК, каквито са налице, независимо дали те са елемент на състава или не. В случая такива вреди са настъпили за пострадалия и от документното престъпление, и не са възстановени от осъденият.

В последната си дума осъденият заявява че иска оправдаване за деянията, тъй като не е извършил престъпление.

Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и прие следното:

Искането е допустимо. Подадено е от оправомощено от закона лице, спрямо подлежащ на възобновяване съдебен акт и е спазен срокът за подаване на искането.

Разгледано по същество, то е неоснователно.

С присъда № 49/17.03.09 г. по нохд№ 3301/08 г. по описа на РС гр. Р., С. К. К. е признат за виновен в това, че на 16.08.2005 г. в гр. Р., с цел да на бави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у лицето А. Х. Д. от гр. Глоджево, че е собственик на полски поземлен имот, с площ от 33.921 дка., в местността "Сливака", № 168004, по плана на гр. Г., общ. Вятово, собственост на лицето Х. А. П., като този имот не е бил включен в съдържанието на пълномощното, изготвено от В. Р. Н. на 22.07.2005 г. да го продаде сам на себе си или на трето лице, и поради това, да може да прехвърли собствеността върху имота, и с това, му е причинил имотна вреда в размер на 3324.30 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.

С. К. К. е признат за виновен и в това, че за времето от 22.07.2005 г. до 5.08.2005 г. в гр. Р., е преправил съдържанието на частен документ-пълномощно от 22.07.2005 г., за упълномощаването му от В. Р. Н., в което е дописал текста, че е упълномощен от нея да я представлява пред нотариус, както и да продаде нивата в местността "Сливака", с площ 33.991 дка., съставляваща имот № 168004, по плана за земеразделянето на гр. Г., общ. Вятово, сам на себе си или на когото намери за добре, при цени и условия по негово усмотрение, и го е употребил пред нотариус Ц. М., за да докаже, че съществува правоотношение между него и упълномощителката да продаде имота и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 309, ал. 1, пр. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил общо най-тежкото наказание една година лишаване от свобода, което е отложил за срок от три години по чл. 66, ал. 1 НК, считано от влизане в сила присъдата. Присъдени са разноските по делото.

По жалба от защитата на подсъдимия К., е образувано производство пред въззивната инстанция по внохд № 252/02 г. на Русенския окръжен съд, по което присъдата е потвърдена с решение № 101/06.07.2009 г..

Приетите за установени по делото правно релевантни факти са оценени законосъобразно под признаците на инкриминираните от обвинението деяния по чл. 209, ал. 1 НК и по чл. 309, ал. 1 НК.

Неоснователни са доводите за нарушение на закона, поради липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието по чл. 209, ал. 1 НК. Искането за възобновяване и отмяна на въззивното решение и присъдата, с оправдаване на К. за престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, няма опора в данните по делото и закона. Установени са действията на подсъдимия с които е преправил съдържанието на пълномощното от свид. Величка Н. по отношение на подсъдимия, изготвено на 22.07.2005 г., да продаде от нейно име, на себе си или на другиго, собствените й ниви, представляващи имот с № 1* от 24.994 дка в местността "Кюлпере", имот № 0* от 24.145 дка в местността "Уватърла" и имот 200004 от 18.603 дка в местността "Баладжилък". Пълномощното е заверено от нотариусът Цв. М., под рег. № 9957/22.07.2005 г. (спр. на л. 28 от досъдебното производство) и оригиналът му е предаден на подсъдимия, наред с декларации и скици за имотите, както предмет на упълномощаването, както и за други полски имоти на Н., невключени в пълномощното. Изяснено е по делото, че в бланката на пълномощното е имало празна, непопълнена със съдържание част, която е останала незачеркната, при извършване на нотариалното удостоверяване. Не е било спорно по делото, че подсъдимият е попълнил собственоръчно частта, която е отговаряла на волята на упълномощителката. Не е било спорно по делото, че К. е автор на допълването в съдържанието на оригиналното пълномощно с текст, разширяващ представителната му власт от упълномощителката, за продажбата на още две ниви, която е извън волята на упълномощителката, свид. Нойкова, изразена в оригиналното пълномощно. (спр., заключението на СПЕ, л. 188-л. 192, т. II от досъд. произв.). По този начин, той е искал да докаже съществуващото правоотношение между него и свид. Нейкова по упълномощителната сделка, относно получената представителна власт и за продажбата на поземлен имот с площ от 33.921 дка. трета категория, в местността "Сливака", № 1* масив 168 парцел **** по плана на гр. Г., общ. Вятово и имот № 2* от 38.103 дка, каквато никога не е получавал от упълномощителката си, но е придал на документа това съдържание. Това деяние, съгласно обвинението, правилно е квалифицирано от съдилищата като престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, с което е извършил преправяне съдържанието на частния документ, който е употребил при последващите си действия по покупко-продажбата на процесната нива в местността "Сливака", гр. Г., общ. Вятово, за да докаже съществуването на посоченото по-горе правоотношение. Установено е, че К. е поискал изготвянето на нотариално заверени копия на преправения от него частен документ - пълномощното, заверени нотариално на 02.08.05 г. от свид. Цв. М., при сравняването на които (спр. от л. 45,л. 49,л. 60 в т. I от досъд. произв.) с копието от оригиналното пълномощно, изготвено на 22.07.05 г., и от заключението на съдебнопочерковата експертиза (л. 188-л. 192 от досъд. произв.), съдилищата са извели документната подправка, с автор подсъдимият К.

Съзнаването от него на обективните факти, че не е имал представителна власт, за да се разпореди с правото на собственост върху нивата на свидетелката Н в местността "Сливака", защото не е упълномощен от нея да я продаде на себе си или на трето лице, е установено както с факта, че той е автор на преправката, така и с действията му по използването от К. на преправеният документ при сключването от него на две последователни сделки с процесния имот. Първо, на 05.08.2005 г. пред нотариус свид. Цвятко М. подсъдимият е извършил нотариална продажба (спр. приобщеният като писмено доказателство нотариален акт № 170, том IV. рег. № 1* дело 689 от същата дата, приложен в досъд. произв.) на имот № 1* нива от 33.921 дка в местността"Сливака", като е използвал по нотариалната сделка преправеното пълномощно, за да продаде имота сам на себе си, въпреки, че е знаел, че продажбата му няма прехвърлителен вещноправен ефект от собственика му, за придобиване на правото на собственост върху този недвижим имот и последицата, че К. не е станал собственик на нивата. Измамливото действие спрямо пострадалия Д. е обективирано няколко дни по-късно, на 16.08.2005 г., по втората сделка с имота, когато пред нотариус В. А., К. е продал същият имот на свидетеля Д, като го е въвел в заблуждение, че К. като продавач, е собственикът на имот № 1* нива от 33.921 дка в местността"Сливака", по нотариален акт № 170, том IV. рег. № 1* дело 689/5.08.05 г. Именно поради създаването на невярната представа у свид. Джинни за действителното правно положение с имота, който представил за своя собствен, е мотивирал свид. Джинни да се разпореди в полза на К. със сумата от 3324.30 лева. (спр. приетият като писмено доказателство нотариален акт № 170, том IV. рег. № 1* нот. дело 689, към който е представено и приложено преправеното пълномощно).

Неоснователно се твърди от осъденият и защитата му, че липсват признаците на престъплението измама, защото не били настъпили нито облага за подсъдимия, нито вреда на пострадалия и че деянието има гражданскоправен характер, осъществявало само измама по смисъла на чл. 27, ал. 2 ЗЗД, с която е сключена една унищожаема сделка, но не и престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

ВКС не споделя тези доводи на осъденият и защитата. Не е било спорно от правна страна, че като е използвал процесният преправен частен документ, подсъдимият не е получил правото на собственост върху предмета на престъплението, процесната нива, а само фактическата власт върху тази недвижима вещ. Легалният правен способ - сделка за прехвърлянето на правото на собственост върху тази вещ, използван от К., не отменя престъпният характер на въвеждащото в заблуждение действие спрямо свид. Джинни, защото К. е съзнавал ясно, бидейки автор на документната подправка, че не може да прехвърли на свидетеля правото на собственост, което сам не притежава, че дори да му предаде вещта, той ще е фактически притежател на вещта (владелец или държател), но не и неин собственик. Следователно, съзнавал е общественоопасният характер на деянието и съставомерните общественоопасни последици от деянието. Те са изразени в това, че с постигането на престъпната цел - получаването от подсъдимият на облагата - цената на вещта, която свидетелят му е дал, защото е заблуден че ще стане собственик на вещта, купувачът й няма да стане неин собственик. Имотната вреда за него не е в зависимост от това дали ще има или не фактическата власт върху вещта, а от липсата на транслативния ефект на сделката, поради което той търпи вреди от вещноправен характер. Тези вреди също имат имуществен характер и следователно са съставомерна последица от измамата. Никой не може да продаде, това което няма (Nemo dat quod non habet). Освен облигационноправен характер и последици, продажбата има и транслативно вещноправно действие. Именно това действие не е настъпило в резултат на инкриминираното деяние. Подсъдимият е съзнавал и искал настъпването на вредата на свидетеля, с единственото намерение да постигне целта си като се облагодетелства със сумата, с която е мотивирал свидетелят да се разпореди, чрез въвеждането му в заблуждение, че е собственик на процесната нива, предмет на продажбата на свидетеля.

Аргументите че няма щета за свидетеля Д, защото след деянието и по време на делото, той не е бил отстранен от вещта по съдебен ред, по инициатива на действителният й собственик, нито пък бил завел дело срещу подсъдимия за разваляне на сделката, по реда на чл. 87 ЗЗД, както и поради факта, че той имал възможност да придобие вещта по давност или да претендира вреди от подсъдимия, за сделка, сключена при условията на измама, са несъстоятелни . С предвидените в закона средства за защита при недействителност на сделката, или с евентуални възможни оригинерни способи за придобиване на правото на собственост върху вещта (в случая нивата) от владелеца й - несобственик, не може да се опровергае престъпния характер на измамата, защото с деянието на осъденият са осъществени признаците по чл. 209, ал. 1 НК, независимо какви други правни последици са настъпили от деянието. В случая не е налице само деликт, какъвто поначало е и измамата като порок на волята при правните сделки, визирана в чл. 29 ЗЗД и която е основание за тяхната унищожаемост.

В случая е извършено повече от унищожаема сделка с предмет недвижим имот, защото с неправомерното юридическо действие - умишленото въвеждане в заблуждение на измаменото лице, освен граждански деликт, деецът осъществява признаците и на престъплението - измама. Освен че е причинена имотна вреда на заблуденото лице, което не е станало собственик на продадената му недвижима вещ, деецът е получил от заблуденото лице и имотна облага, в резултат на умишленото му въвеждане в заблуждение. Тези два признака от състава на престъплението са настъпили и по конкретното дело и са един от разграничителните критерии между измамата, като порок на волята и основание за унищожаемост на сделката, и измамата, като престъпление. И при сключената при измама сделка и при измамата като престъпление, се изисква умишлено въвеждане в заблуждение на лицето. Но само при измамата, като престъпление, се изисква задължително да е получена имотна облага от дееца и едновременно да е настъпила имотната вреда за измамения. Ето защо, правните възможности при порокът на волята, който поражда правните последици за развалянето на сделката по чл. 87 ЗЗД, чл. 189 ЗЗД, или за обезщетение за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД от измамената страна, не са разграничителен критерий между измамата по чл. 29, вр. с чл. 27 ЗЗД и между измамата, като основание за наказателна отговорност на дееца, когато сделката е средството за извършване на деянието по чл. 209 НК.

Съдилищата са отговорили на защитата и защо считат, че е без правно значение за отговорността на К. по чл. 209, ал. 1 НК, дали свид. Нейкова е била действителен или спорен собственик на процесната нива, или такъв е бил лицето С. Д. Д., който е заветник на процесната нива, по обявено на 6.07.2005 г. саморъчно завещание на покойната М. Р. Д., сестра на свид. Нойкова. Съдилищата правилно са отговорили че релевантни за отговорността на подсъдимия са установените по делото обективни факти, които са били известни на подсъдимия, че купува нивата без да има представителна власт от собственика й (свид. Нейкова или действителният й собственик), както и че я продава без да е станал собственик на тази недвижима вещ.

Правилно не е приложен чл. 78а НК по отношение деянието по чл. 309, ал. 1 НК. [u]Съдилищата коректно са приложили т. 5 от ПП № 7/85 г. на ВС, съгласно което, не е необходимо имуществените вреди да са съставомерен признак от обективната страна на състава на престъплението, за да се иска тяхното възстановяване, като условие за приложението на този институт, а е достатъчно те да са последица от деянието, тъй като законът не прави разлика в този смисъл. [/u]Видно от данните по делото е, че в резултат на използването на преправеният частен документ от подсъдимия, са настъпили имуществени вреди за собственика на имота, които не са му били възстановени (спр. чл. 78, ал. 1, б. "в" НК).

Безпредметно е да се обсъждат, като неотносими в настоящия случай, аргументите за прилагане на чл. 2, ал. 2 НК, предвид законодателната промяна в чл. 78а, ал. 6 НК (ДВ Бр. 75/06 г.), която не касае съдържанието чл. 78, ал. 1, б. "в" НК.

Воден от тези мотиви, поради липса на основание за възобновяване по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, съдът постанови решението си като остави без уважението искането на осъдения за възобновяване производството по делото. поради това ВКС

РЕШИ:

Оставя без уважение искането на осъдения С. К. К. за възобновяване на производството по внохд № 252/02 г. на Русенския окръжен съд, по което с решение № 101/6.07.2009 г. е потвърдена присъда № 49/17.03.09 г. по нохд № 3301/08 г. по описа на РС гр. Р.

Решението не подлежи на обжалване.
reg_reg1
Потребител
 
Мнения: 101
Регистриран на: 17 Яну 2011, 22:38


Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google Adsense [Bot] и 32 госта


cron