Не ги намирам, но мога да цитирам Определение № 1205 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2011 г., III г. о., ГК, в което те са цитирани:
Като база за определяне на обезщетението за безработица през шестмесечния период след уволнението въззивният съд е приел брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца през месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за уволнение. Присъдил е обезщетението в пълния размер, без да приспада дължимите от служителя удръжки към държавния бюджет, пенсионното и здравно осигуряване. Като доказателство за наличието на противоречива съдебна практика по първия въпрос жалбоподателят представя решение № 686/26.05.2003 г. по гр. д. № 3520/2001 г. III г. о. ВКС, решение № 674/30.06.2003 г. по гр. д. № 3508/2001 г. III г. о. ВКС и решение № 47/28.03.2006 г. по гр. д. № 1813/2003 г. III г. о. ВКС. С първите две от приложените решения е прието, че при присъждане на дължимо от работодателя обезщетение или трудово възнаграждение съдът не приспада удръжки към държавния бюджет, пенсионното и здравното осигуряване. Тези удръжки се дължат от работодателя при изплащане на съответния доход и се правят при получаване от работника или служителя на присъдената сума. С третото от приложените решения е прието, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, а не въз основа на трудово възнаграждение, поучавано при последващ работодател.
От изложеното е видно, че не е налице противоречие между представената съдебна практика и въззивното решение. При определяне размера на обезщетението въззивният съд не е приспаднал дължимите удръжки, а правилно го е присъдил в брутния му размер. За база е приел полученото от служителя брутно трудово възнаграждение през месеца, предхождащ уволнението.