forum.lex.bg

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12411
София, 25.10.2010

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. М.
ЧЛЕНОВЕ: В. Г.
И. С.
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията И. С.
по адм. дело № 12289/2010.

Производството е образувано е по частна жалба на Т.Г.Б., подписана с електронен подпис, против определение от 24.08.2010 г., постановено по адм. дело № 459/2010г. от Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата му против неоснователното бездействие на административния ръководител на Окръжна прокуратура Хасково по заявление за достъп до обществена информация.
С разпореждане от 27.08.2010 г. на председателя на пето отделение при Върховния административен съд (ВАС) частната жалба е оставена без движение, като на Б***** е указано, че следва да заплати държавна такса в размер на 5 лв., по сметка на ВАС, както и да представи документ за това. Дадено му е указание и да представи препис от частната жалба за ответника.
Със заявление от 01.09.2009 г. Б***** е направил изявление, че е изпълнил дадените му указания, като е представил разписка от която се установява, че същият е превел на лицето К. Л. П. сума в размер на 5 лв. чрез пощенски запис.
С писмо от 17.09.2010 г., получено от Б***** на 24.09.2010 г., видно от приложената обратна разписка същият е уведомен, че следва да подпише частната жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението за това.
Със заявление постъпило във ВАС на 27.09.2010 г., подписано отново с електронен подпис, Б***** е заявил, че отново е подписал частната жалба с притежавания от него универсален електронен подпис.
С оглед на така установеното настоящият състав намира, че към жалбата не са налице изискуемите се от закона приложения – липсва документ удостоверяващ, че частният жалбодател е заплатил по сметка на ВАС дължимата държавна такса. Превеждането с пощенски запис на името на физическо лице на сума, в размер на дължимата такса, макар и на името на административния ръководител на съда не представлява заплащане на държавна такса по сметка на ръководния от него съд.
Ето защо настоящият състав намира, че дадените указания не са изпълнени от Б***** в дадения му от съда срок, при което частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
По изложените съображения и на основание чл.231 във вр. с чл.212 ал.1 т.5 и чл.213 т.3 АПК и чл.158 ал.3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Т.Г.Б., против определение от 24.08.2010 г., постановено по адм. дело № 459/2010г. от Административен съд – Хасково
Определението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М.
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г.
/п/ И. С.
И.С.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14297
София, 25.11.2010

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. И.
ЧЛЕНОВЕ: И. Д.
М. М.
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от председателя А. И.
по адм. дело № 12290/2010.


Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Т.Г.Б. от гр. Хасково срещу Определение от 23.08.2010 год. по адм. дело N 418/2010 год. по описа на Административен съд гр. Хасково. Жалбоподателят е изложил съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на чл. 151, т. 3 АПК и моли за отмяната му.
Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди данните по делото, намира за установено следното:
Т**** Б***** е обжалвал пред Административен съд Хасково мълчалив отказ на административния ръководител на Районна прокуратура гр. Хасково по негово заявление за достъп до обществена информация. С Разпореждане от 16.07.2010 год. на съдията-докладчик по делото, жалбата е оставена без движение за представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 10 лв. Б***** е уведомен, че при неизпълнение жалбата му ще бъде оставена без разглеждане. Със Заявление от 02.08.2010 год. Б***** е уведомил, че е изпълнил разпореждането, като е внесъл държавната такса в размер на 10 лв. на името на председателя на Административен съд гр. Хасково чрез пощенски превод. С разпореждане на съдията-докладчик от същата дата е извършена служебна проверка по набирателната сметка на Административен съд гр. Хасково. От служител на последния е удостоверено, че по адм. дело N 418/2010 год. няма постъпила сума в размер на 10 лв. С Разпореждане от 02.08.2010 год. на жалбоподателя повторно е указано, че следва да внесе дължимата държавна такса по сметка на Административен съд гр. Хасково и да представи оригинал на банковото бордеро, като в противен случай жалбата му ще бъде оставена без разглеждане. Със Заявление от 03.08.2010 год. Б***** е потвърдил обстоятелствата по предходното свое заявление, като е приложил оригинала на пощенския запис за сумата от 10.00 лв. на името на председателя на съда.
При така установеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение - правилно и законосъобразно. Като такова то следва да се остави в сила.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 151, т. 3 АПК към жалбата се прилага и документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. Когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 АПК, същата се оставя без движение за отстраняване в 7-дневен срок на констатираните нередовности (чл. 158, ал. 1 АПК). В същия смисъл е и обжалваното определение.
В конкретния случай безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждането за внасяне на държавната такса по сметка на Административен съд гр. Хасково, поради което законосъобразен е изводът на съда, че е осъществена хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК. Налице е било основание за оставяне на първоначалната жалба на Т**** Б***** без разглеждане и за прекратяване на образуваното съдебно производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,


ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 23.08.2010 год. по адм. дело N 418/2010 год. по описа на Административен съд гр. Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И.
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д.
/п/ М. М.
А.И.

Горното е двоен стандарт по един и същ казус! На какво прилича това? На правова държава или на бананова република????
Отговорете драги участници-юристи.
Предварително благодаря.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12411/София, 25.10.2010 ВАС- 5 отделение:
Превеждането с пощенски запис на името на физическо лице на сума, в размер на дължимата такса, макар и на името на административния ръководител на съда не представлява заплащане на държавна такса по сметка на ръководния от него съд.
Ето защо настоящият състав намира, че дадените указания не са изпълнени от Б***** в дадения му от съда срок, при което частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 14297/София, 25.11.2010 ВАС- 5 отделение:
Със Заявление от 03.08.2010 год. Б***** е потвърдил обстоятелствата по предходното свое заявление, като е приложил оригинала на пощенския запис за сумата от 10.00 лв. на името на председателя на съда.
жалбоподателят не е изпълнил разпореждането за внасяне на държавната такса по сметка на Административен съд гр. Хасково, поради което законосъобразен е изводът на съда, че е осъществена хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК. Налице е било основание за оставяне на първоначалната жалба на Т**** Б***** без разглеждане и за прекратяване на образуваното съдебно производство

И в двете определения, ВАС е приел, че заплащането на ДТ с пощенски запис на името на физическото лице председател, не представлява плащане на ДТ, защо твърдите че има противоречива практика?!

Напротив НЯМА "двоен стандарт по един и същ казус! На какво прилича това? На правова държава или на бананова република????"

До wladi,
Поздравявам Ви за хубавия подпис във Вашите постове:"Истината рядко е чиста и никога проста". А сега по темата.
И двата съдебни състава са излезли извън контекста на чл.151, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс. Никъде не е записано, че се дължи документ за платена държавна такса по банковата сметка на съда. Законът изисква прилагането на документ за платена държавна такса до тук, като не се развива от законодателя, дали ще бъде банков, пощенски или квитанция от съда. Съгласно чл.5 от Гражданскопроцесуалния кодекс решенията на съдилищата се вземат според точния смисъл на закона, а такъв имаме налице, и после според общия разум и т.н. до обичайното право. По конституция/чл.117/ съдебната власт защитава законните интереси на гражданите и техните права, а в случая е водещ чл.19 от Конституцията, регламентиращ устоите на икономическия ред в държавата, както и защитата на потребителя. Посочените две съдебни решения под формата на определение засягат правата на гражданина в процеса като потребител. Определенията съда са един вид злоупотреба с власт, тъй като обслужват корпоративен интерес-бюджета на съдебната власт. Къде е морала и съвестта на съдиите, положили клетва според Закона за съдебната власт:"Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"." Тук е мястото, да обсъждаме такива аспекти на съдопроизводството в Република България. Тук преди всичко изграждаме гражданска позиция и после професионалната позиция в съчетание с гражданската, защото ще изпаднем в дисхармония с обществения договор между управлявани и управляващи...
Вие твърдите, че: "И в двете определения, ВАС е приел, че заплащането на ДТ с пощенски запис на името на физическото лице председател, не представлява плащане на ДТ, защо твърдите че има противоречива практика?!" . Законодателят изисква прилагането на документ за платена държавна такса, това е сторено и упоменато от жалбоподателя. Какво повече трябва да се посочи?
Освен това единият състав предлага обжалване, а другият не предлага, което си е в буквален смисъл двоен стандарт в правораздаването.
Чл.19 от Конституцията задължава съда да уважава избора на гражданите, защото посочените два казуса създават конфликт на интереси между управляващи и управлявани, тъй като съдебната власт е част от държавната, която е неделима по своята същност.

todorb2000 написа:До wladi,
........ Никъде не е записано, че се дължи документ за платена държавна такса по банковата сметка на съда. Законът изисква прилагането на документ за платена държавна такса до тук, като не се развива от законодателя, дали ще бъде банков, пощенски или квитанция от съда.
....... Законодателят изисква прилагането на документ за платена държавна такса, това е сторено и упоменато от жалбоподателя. Какво повече трябва да се посочи?
Освен това единият състав предлага обжалване, а другият не предлага, което си е в буквален смисъл двоен стандарт в правораздаването..........

Не ми е позната обща норма разрешаваща заплащането с пощенски запис. В някои от по-старите норм.актове се намираха частни норми които изрично разрешаваха за други конкретни случаи.

Ако толкова желаете да се заяждате на тема начин на плащане, пробвайте с държавна таксова марка. Останаха да се продават само в обл.централи на БПощи.

ЗДТ Чл.2. (1) Държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат с държавна таксова марка или в брой. Министърът на финансите определя как се унищожават таксовите марки и в кои случаи таксите се събират в брой.
Заплащането по банковата сметка на съда, по смисъла на ЗДТ следва да се разглежда като подвид на заплащането в брой.

Тодоре, нямаш умора.
Все пак - направи разлика между физическото лице и съда. Че така излиза, че към длъжностно лице се изпращат пари които не му се следват.

wladi написа:

todorb2000 написа:До wladi,
........ Никъде не е записано, че се дължи документ за платена държавна такса по банковата сметка на съда. Законът изисква прилагането на документ за платена държавна такса до тук, като не се развива от законодателя, дали ще бъде банков, пощенски или квитанция от съда.
....... Законодателят изисква прилагането на документ за платена държавна такса, това е сторено и упоменато от жалбоподателя. Какво повече трябва да се посочи?
Освен това единият състав предлага обжалване, а другият не предлага, което си е в буквален смисъл двоен стандарт в правораздаването..........

Не ми е позната обща норма разрешаваща заплащането с пощенски запис. В някои от по-старите норм.актове се намираха частни норми които изрично разрешаваха за други конкретни случаи.

Ако толкова желаете да се заяждате на тема начин на плащане, пробвайте с държавна таксова марка. Останаха да се продават само в обл.централи на БПощи.

ЗДТ Чл.2. (1) Държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат с държавна таксова марка или в брой. Министърът на финансите определя как се унищожават таксовите марки и в кои случаи таксите се събират в брой.
Заплащането по банковата сметка на съда, по смисъла на ЗДТ следва да се разглежда като подвид на заплащането в брой.

Първо, това не е заяждане, а право на избор, и второ държавните такси над 51 лв. постъпват в Българска народна банка, а не в търговска.
Освен това, ако сте юристи, спазвайте точния смисъл на закона. Останалото е тема на форума, което и правим. То всичко е плащане в брой, като единият плащам, за да си купя държавни таксови марки, вторият път плащам в касов салон на каса, и третият вид плащам на банка или пощата или чрез електронен подпис, да плати пари за нещо си, в случая особен вид плащане държавна такса.
Съдията трябва да "свири" според правилата, като затова е положил клетва, другото е анархия.

"Определенията съда са един вид злоупотреба с власт, тъй като обслужват корпоративен интерес-бюджета на съдебната власт."
Този извод не е правилен. В случая Съдът обслужва корпоративния интерес на БАНКИТЕ, защото умозрителното му искане да има платежен документ чрез банка говори само за това. Моето предложение е, да се премахне тази система за заплащане чрез банките, защото там жюлят яко-при все че си внасяш парите по сметката на съда, която е при същата банка айретен ти начисляват такса за превод.А превод има, ако сметката се намира в друга банка.

Imperator написа:"Определенията съда са един вид злоупотреба с власт, тъй като обслужват корпоративен интерес-бюджета на съдебната власт."
Този извод не е правилен. В случая Съдът обслужва корпоративния интерес на БАНКИТЕ, защото умозрителното му искане да има платежен документ чрез банка говори само за това. Моето предложение е, да се премахне тази система за заплащане чрез банките, защото там жюлят яко-при все че си внасяш парите по сметката на съда, която е при същата банка айретен ти начисляват такса за превод.А превод има, ако сметката се намира в друга банка.

Този извод го извличам от контекста на самото определение. Логиката на съдиите е противозаконна, защото е излезане от "релсите" на закона, а са продължили и по-нататък, и което показва, че злоупотребяват с властта си. Ако документът е неистински, си има начин за действие. Съдът не правораздава, а и законодателства, което е нарушение на конституцията.
Член 5 от ГПК не е спазен от въпросните съдии. И именно, както Вие казахте, и както аз мисля, че с властта си, съдът обслужва интереса на банките.

todorb2000 написа:

Imperator написа:"Логиката на съдиите е противозаконна, защото е излезане от "релсите" на закона.

В конкретния случай, логиката на съдиите е, че парична сума, изпратена чрез пощенски запис до физическо лице, пък бил той и председател на съд, не е документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса. Това становище е в "релсите", "рамките", "пътечката", "буквата" и "духа" на закона.

lexy21 написа:

todorb2000 написа:

Imperator написа:"Логиката на съдиите е противозаконна, защото е излезане от "релсите" на закона.

В конкретния случай, логиката на съдиите е, че парична сума, изпратена чрез пощенски запис до физическо лице, пък бил той и председател на съд, не е документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса. Това становище е в "релсите", "рамките", "пътечката", "буквата" и "духа" на закона.

Именно това е противозаконната логика, подкрепяща моята теза, а и на "Imperator". Няма правно основание съда, да не признава такъв платежен документ, като е законен документ в духа на чл.19, ал.2 от Конституцията.
Това физическо лице е председател на съда, като ще допълня, че имало условие на записа, а то е било, че сумата за ДТ по конкретно дело.
Но тук пак съдът си е "затворил очите". В член 151. т.3 от АПК няма условие, какъв да е платежния документ!

Пощенският запис е просто един превод на пари, но не винаги означава плащане.
Дори и банков превод на пари не винаги означава плащане. Само ако е по банковата сметка на съответното съдебно учрждение и по правилната сметка - виж ал. 3 на чл. 75 ЗЗД - съотносим е към заплащенето на съдебните такси, в случаите, в които това не може да стане с държавни таксови марки. То май почти не останаха възможности са плащане с таксови марки.
Апропо - вече започна внедряването на безкасовите плащания и в съдилищата чрез Инсталиране на ПОС терминали, което както е прието у нас засега среща недоверие - нали сме свикнали да се редим на опашки за да се сдобием със заветната квитанцийка

Standbay написа:Пощенският запис е просто един превод на пари, но не винаги означава плащане.
Дори и банков превод на пари не винаги означава плащане. Само ако е по банковата сметка на съответното съдебно учрждение и по правилната сметка - виж ал. 3 на чл. 75 ЗЗД - съотносим е към заплащенето на съдебните такси, в случаите, в които това не може да стане с държавни таксови марки. То май почти не останаха възможности са плащане с таксови марки.

В случая имало условие за какво са платени парите, и то е било записано в поканата за записа. Логиката на въпросните съдии не е законосъобразно мотивирана. Нормата е ясна, да е бил приложен документ за платена държавна такса, и такъв е бил приложен с нарочно заявление. Това е.

Последен опит
Плащането на дръжавните такси е от областта на публичното право и публичните финанси.
Принципът в публичното право е: Разрешено е само това, което изрично е записано в закона.
За разлика от гражданскато право - Разрешено е всичко, което изрично е не забранено от закона.

Дано най-после проумееш - след като не е предвидено зплащане на дъържавни такси с пощенски запис - значи не е разрешено и това е. Четеш съответния нормативен акт и намираш как да платиш съответна ДТ по най-изгодния за тебе начин.
Хайде спри се вече - колко време и колко съдебни състава работят само за теб, защато не можеш да разбереш, че има норми от публичноправен характер и те не могат да се тълкуват разширително.

Standbay написа:Последен опит
Плащането на дръжавните такси е от областта на публичното право и публичните финанси.
Принципът в публичното право е: Разрешено е само това, което изрично е записано в закона.
За разлика от гражданскато право - Разрешено е всичко, което изрично е не забранено от закона.

Дано най-после проумееш - след като не е предвидено зплащане на дъържавни такси с пощенски запис - значи не е разрешено и това е. Четеш съответния нормативен акт и намираш как да платиш съответна ДТ по най-изгодния за тебе начин.
Хайде спри се вече - колко време и колко съдебни състава работят само за теб, защато не можеш да разбереш, че има норми от публичноправен характер и те не могат да се тълкуват разширително.

Чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс
Гражданскопроцесуален кодекс
Законност
Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
Разбирам Ви, но съответния принцип се "вгражда" с базова норма, както е визирания чл.5 от ГПК.
В случая Вие казвате:"Принципът в публичното право е: Разрешено е само това, което изрично е записано в закона." T.e. в чл.151, т.3 е разрешен всякакъв вид платежен документ, ако има условност, то щеше да бъде записана.
Да, казвате, че не може да има разширително тълкуване в публичното право, но чл.151, т.3 е такава "бомба", която позволява разширително тълкуване т.е. няма изрично записано изискване, да е банков документ.

Изтривам мнението си, защото прецених, че е безпредметно участието ми в тази тема по-нататък.
Приятна вечер!

Изтривам мнението си

и аз без малко да го направя, но давала баба пет пари да се хване на хорото , а сега дава двайсе да се пусне ...
Закона за държавните такси вече колко пъти го споменавахме - в коя ли не от твоите теми Duo b milius Tudorus
ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ
Наредба № 3 от 16 юли 2009 г.за условията и реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти
Закон за държавния бюджет
Бюджет на съдебната власт
има и още но това стига ...

Публичното право е делът от правото регулиращ обществените отношения при които правоотношението възниква между държавата и държавните органи, респективно друг публичноправен субект като орган на власт от една страна и гражданите с техните организации от друга. Това са властнически отношения при които правоотношенията са неравностойни, понеже държавата задава правилата, регламента на правоотношенията, т.е. тя упражнява суверенитета, макар и опосредствено. Публичното право обезпечава всеобщия, обществен интерес, осмислен и реализиран посредством държавата.

Делението на правото на два дяла - публично и частно, е специфична черта на континенталната правна система (пандектна (немска) система и романска (френска) система). Публичноправните правоотношения са обществени отношения на власт (държавна) и подчинение (гражданско) за разлика от частноправните (гражданските) където те са свободни и равноправни.

Държавата е политическа форма на организация на гражданското общество. Конституирането на държавните органи и определянето на техните компетенции става посредством правото. Регламентацията на отношенията между държавните органи и гражданите се осъществява от административното право. Административните (право)отношения възникват между държавните органи в лицето на длъжностните лица с гражданите с техните сдружения.

Правен инструмент на обществото за ограничаване произвола в публичноправните отношения и за защита свободите и правата на гражданите е правовата държава. При наличие на свободно гражданско общество публичното право определя посредством конституцията пределите на държавната власт. По този начин се гарантира автономията на гражданското общество спрямо държавата. Поради това публичното право се основава на принципа „разрешено е само това, което е изрично предвидено в закона”. Това означава, че публичното право трябва да очертава изчерпателно и детайлно компетенциите на всеки отделен държавен и публичен орган осъществяващ властнически правомощия.

В частното право е в сила обратния принцип – „разрешено е всичко, което не е изрично забранено от закона”.

Публичното право в демократичните общества има за задача да обезпечи властта на държавните органи и другите публични институции осъществяващи властнически правомощия, гарантирайки едновременно индивидуалната сигурност и тази на гражданските сдружения (общности) от произвол и противоправни действия (бездействия) от страна на държавата и нейните и други органи осъществяващи държавната власт.

Към публичното право, като негови клонове, спадат конституционното право, административното право, финансовото право, наказателното право и международното публично право (специфичен клон понеже право(отношенията) се осъществяват между суверенни субекти - държавите).

Публичното право е делът от правото регулиращ обществените отношения при които правоотношението възниква между държавата и държавните органи, респективно друг публичноправен субект като орган на власт от една страна и гражданите с техните организации от друга. Това са властнически отношения при които правоотношенията са неравностойни, понеже държавата задава правилата, регламента на правоотношенията, т.е. тя упражнява суверенитета, макар и опосредствено. Публичното право обезпечава всеобщия, обществен интерес, осмислен и реализиран посредством държавата ......

Похвално Duo b milius Tudorus
Давай смело нататък

Обучението за придобиване на висше образование по специалността "Право" на образователната и квалификационна степен "магистър" е с продължителност не по-малко от 10 семестъра и с минимален хорариум 3500 учебни часа.
(2) При задочната форма на обучение хорариумът не може да бъде по-малък от 60 на сто от хорариума по ал. 1.

Обучението по специалността "Право" на образователната и квалификационна степен "магистър" се извършва чрез изучаване на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.
(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са, както следва:
1. История на българската държава и право - 90 часа;
2. Обща теория на правото - 105 часа;
3. Конституционно право - 135 часа;
4. Гражданско право (обща част) - 120 часа;
5. Административно право и административен процес - 150 часа;
6. Вещно право - 75 часа;
7. Международно публично право - 90 часа;
8. Финансово право - 105 часа;
9. Облигационно право - 165 часа;
10. Наказателно право - 180 часа;
11. Семейно и наследствено право - 105 часа;
12. Международно частно право - 105 часа;
13. Трудово право - 135 часа;
14. Търговско право - 165 часа;
15. Осигурително право - 75 часа;
16. Гражданско процесуално право - 180 часа;
17. Наказателно процесуално право - 135 часа;
18. Данъчно право - 75 часа;
19. Право на Европейския съюз - 75 часа.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2005 г., в сила от 23.08.2005 г.) В програмите на съответните учебни дисциплини се включва преподаване и на правото на Европейския съюз.
...........
Избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум се определят от висшето училище в съответствие с неговия правилник. Висшите училища задължително включват в избираемите учебни дисциплини римско частно право, право на интелектуалната собственост, криминалистика, криминология, банково право, наказателно-изпълнително право и правен режим на държавната служба.

До Standbay,
Форумът е място за дискусия, и го приемете като среща на различни участници, които не е задължително да са завършили право. Ние като граждани виждаме какво е състоянието на съдебната власт и какъв продукт произвежда българския съд. Показателен визирания от двоен стандарт върховни съдии от Пето отделение на Върховния административен съд, и след като не можахте да се аргументирате, започнахте да вадите неща от познанието, което има връзка с морала и интелекта на образования. Виждам, че се опитвате да замажете статуквото от анемични решения, лишени от законност.
Явно съдебната власт е една затворена система,и е лишена от живот.
Моите аргументи продължават, да бъдат висящи, и не оборени от Вас.

До Standbay,

Долупосочените доводи на върховните съдии са правораздаване са извън целите на закона, който изисква прилагането на документ за платена държавна такса, но не поставя условие, какъв да е. Простете, но толкова ли са "тъпи" или "слепи" горепосочените съдии, че да не знаят за банковото и пощенското разплащане, които са равнопоставени. /виж чл.19, ал.2 от Конституцията/

От долупосочените доводи ясно се вижда, че съдиите преднамерено са увредили законния интерес на жалбоподателя, да се разплаща свободно. Има конфликт на интереси, показани по ясен начин.

по адм. дело № 12289/2010.
"С оглед на така установеното настоящият състав намира, че към жалбата не са налице изискуемите се от закона приложения – липсва документ удостоверяващ, че частният жалбодател е заплатил по сметка на ВАС дължимата държавна такса. Превеждането с пощенски запис на името на физическо лице на сума, в размер на дължимата такса, макар и на името на административния ръководител на съда не представлява заплащане на държавна такса по сметка на ръководния от него съд.
Ето защо настоящият състав намира, че дадените указания не са изпълнени от Б***** в дадения му от съда срок, при което частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено."

по адм. дело № 12290/2010.
"Съгласно императивната разпоредба на чл. 151, т. 3 АПК към жалбата се прилага и документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. Когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 АПК, същата се оставя без движение за отстраняване в 7-дневен срок на констатираните нередовности (чл. 158, ал. 1 АПК). В същия смисъл е и обжалваното определение.
В конкретния случай безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждането за внасяне на държавната такса по сметка на Административен съд гр. Хасково, поради което законосъобразен е изводът на съда, че е осъществена хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК. Налице е било основание за оставяне на първоначалната жалба на Т**** Б***** без разглеждане и за прекратяване на образуваното съдебно производство."

Може пак да Ви звучи странно, но това не са обосновани със закона мотиви. Съдията е бил длъжен, да се простира според чергата, и да не се разпорежда образно казано в нарушение на чл.19 от Конституцията. Ами те самите са се издали, че са правораздавали като "турчин на бащино огнище". Много са се увлекли "горките" съдии. Това аз наричам тирания, драги Standbay.
Никакви принципи за публичното или частно право имат значение в случая, защото няма воля за законност в самите правораздаващи. Те просто трябва да слязат от "сцената" на Темида.