Аз също нямам отговор на въпроса, защо съдилищата определят ниски обезщетения. Вероятно, ако намеря отговора на този въпрос, бих могъл да си отговоря и защо често налага ниски наказания по присъди, за престъпления от общ характер.
Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Законовият текст е толкова лаконичен, предвид факта, че неимуществените вреди, по принцип не могат да бъдат оценени, както примерноможе да бъде оценена една вещ, чрез съдебно-оценителна експертиза.
Не знам точно, но ми се струва че ниските обезщетения са остатък от времето, когато имуществената санкция оставаше на по-заден план за сметка на други форми на въздействие. Разбира се, освен претърпените болки и страдания се взема предвид и имущественото състояние на осъденото лице. Напоследък обаче сякаш съдилищата са започнали смело да налагат и по-големи обезщетения (случая Ставийски напр). Аз съм силно ЗА увеличаване на присъдените обезщетения. Не че ще облекчат пострадалите и близките им, но определено имат добър наказващ ефект и превантивно въздействие, осбено при хора, които измерват всичко в пари
Единственото общо между обезщетението и наказанието, се изразява в това, че и двете продполагат намаляване на патримониума на деликвента. И до тук с общите моменти.
Цел да обезщетението не е да наказва деликвента. За тази цел съществуват глобата по смисъла на ЗАНН, глобата, като наказание по НК, конфискацията по НК и т.н. В този смисъл, според мен имущественото състояние на деликвента, не би трябвало да предтсвлява какъвто и да било критерий, при определяне на дължимото от него обезщетение, към увредения.
Това е така, защото цел на обезщетението е да възстанови непозволено причинените вреди. А те съществуват обективно и не зависят нито от имущественото сътояние на деликветна, нито дори от субективното му отношение, към тези вреди.
Вярно е, че при неимуществените вреди, поради техния особен характер, паричното обезщетение, по същество представлява сурогат на поправянето на врдите, но смисъла на обезщетението остава същитя - да се поправят непозволените увреждания.
Следователно, когато неимуществената вреда се изразява в толкова силни душевни терзания, каквито са тези, примерно, свързани със загубата на близък човек или роднина, нормално е обезщетението да бъде съответно по размер. Това дали присъденото обезщетение някога ще бъде възможно, да бъде изплатено в пълен размер от деликвента, вече е проблем на изпънителното производство.