forum.lex.bg

Здравейте, искам да сподля казуса, с който се сблъсках.
Имам спечелено дело на 1-ва инстанция - окръжен съд.
В решението обаче, съдийката естествено попуска юрисконсулското ми възнаграждение. В срока аз си го поисках. В резултат на това делото отново е при съдията, вече повече от 2 месеца - нали са във ваканция!!!
Междувременно решението влезе в сила /на 10.07.07/, но аз не мога да си взема заверен препис, защото папката е в стаята й, която е заключена. И не мога да си извадя изпълнителен лист - за радост на длъжника. Споменах ли че е минаха повече от 2 месеца.
И сега обяснявам на работодателя си, че заради моето юк възнаграждение /което се надявах да получа/ не мога да почна изп. дело, поне до 26.09, когато се връща съдията. И че през това време всичко може да случи с имуществото на дружеството длъжник - като да изчезне например.

Това просто го споделям, защото съм възмутена от пълното безразличие на съдии, за "дребните" проблемчета на хората. Все едно ние си водим дела ей така, поради наличие на много свободно време, а не защото търсим законно разрешение на проблемите.
Следващия път може и да посъветвам шефа си просто да си потърси не толкова законен, но много по ефективен начин за уреждане на задълженията.
Е, последното е малко пресилено, защото ще остана без работа
, но ...

mkoleva написа:Това просто го споделям, защото съм възмутена от пълното безразличие на съдии, за "дребните" проблемчета на хората. Все едно ние си водим дела ей така, поради наличие на много свободно време, а не защото търсим законно разрешение на проблемите.

Да, така е! Напълно споделям становището Ви.

Принципно няма пречка и друг съдия да подпише изп.лист.
Подобни "ваканции" и заключване на дела с месеци наред наистина са скандални и дразнещи.

mkoleva написа:... Това просто го споделям, защото съм възмутена от пълното безразличие на съдии, за "дребните" проблемчета на хората. Все едно ние си водим дела ей така, поради наличие на много свободно време, а не защото търсим законно разрешение на проблемите. ...

Всъщност лицата търсят справедливи решения. И липсата на съдебен авторитет, който да отговаря за тяхното производство, създава непрекъснатата необходимост от законодателни предписания, което наред с непреодолимата си бюрокрация съсипва предприемаческия дух в обществото, като причинява систематично безразличие по отношение преследването на собствените цели. От друга страна, законово обосноваваната съдебна несправедливост съсипва авторитета на самата съдебна власт, в качеството й на съдии и съдебни заседатели, и генерира обществени напрежения на микро- и макро-равнище, което в крайна сметка води до отказ да се живее, работи или инвестира в страната.